|
|
| Тема |
 Шоушенк-или свободата и надеждата |
|
| Автор |
Джak (Самурай) |
|
| Публикувано | 15.10.06 13:03 |
|
|
|
Ето ме пак в хотел "Брустър", на практика отново беглец от правосъдието. Престъплението ми се нарича "неспазване на мярката за неотклонение", макар че никой няма да заварди пътищата за да хване престъпник, търсен по такова обвинение. Чудя се какво ще правя сега.
Притежавам този ръкопис. Имам съвсем малко багаж, събиращ се в чанта с големина на докторска. Освен това и деветнадесет петдесетака, четири десетака, един петак, три банкноти по един долар и различни монети. Развалих единия от петдесетаците за да купя този бележник и кутия цигари.
Чудя се с какво да се заловя.
Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.
Първо ще поставя този ръкопис обратно в чантата си, след това ще я закопчея, ще си грабна шапката и ще напусна това свърталище на бълхи. След това ще тръгна към края на града, ще вляза в някое барче, ще поставя тази петдоларова банкнота пред бармана и ще му поръчам да ми донесе две чаши чисто уиски "Джак Даниелс" - едно за мене, а другото за Енди Дъфресън. Освен по някоя бира отвреме-навреме, това ще ми бъде първото пийване като свободен човек от 1938 година насам. След това ще оставя бакшиш от един долар на бармана, и любезно ще му поблагодаря. Ще изляза от бара и ще тръгна нагоре по Спринг Стрийт до автогарата на "Грейхаунд" и ще си купя билет за Ел Пасо през Ню Йорк. Когато стигна в Ел Пасо, ще си купя билет за Мак Нери. А щом пристигна там, ще ми се удаде възможност да разбера дали стар мошеник като мене ще намери начин да преплува през границата и да влезе в Мексико.
Разбира се, че помня името. Такова име просто е прекалено хубаво за да го забравиш...
Чувствам, че съм възбуден, така възбуден, че едва държа молива в треперещата си ръка. Мисля, че такава възбуда може да изпита само един свободен човек. Свободен човек, пред дълго пътуване, чийто завършек е трудно предвидим.
Надявам се, че Енди е там долу.
Надявам се, че ще успея да мина границата.
Надявам се да видя приятеля си и да му стисна ръката.
Надявам се, че Тихият океан е така син, както го виждам в сънищата си.
НАДЯВАМ СЕ.[
"Изкуплението Шоушенк"
red]
"...най същественото е невидимо за очите"
| |
| |
| 
|
|
