Са, първо за жените дето си струват според мен....
Имал съм няколко приятелки (не инитмни), дето напълно са ме удовлетворявали интелектуално, и емоционално. единствената причина да не се е получило нещо е, щот не са ме привличали,... сексуално и щото, по повода, аз нищо не съм направил. Ако бях мъничко по-приличащ на останалите си приятали, тези със сигурност биха влезли в онея 85%- процента.
Иначе, за онези- жените на пиедестал- мисля, че всеки мъж е имал поне по една такава, и тъкмо в тея моменти се разминават разума и сърцето.
Правилно е това, дето казваш и за театрото, и за разкриването и т.н. и пр.- ала замисли се - нима не ти се е случвало пък тъкмо на теб да се държиш малко... глупаво, изкуствено, притеснено, открито... когато си бил влюбен?
Еми не съм съгласен, поне не напълно, че подхода ми за подаръка е грешен.
Обаждам се предния ден първо, уж съм се обеъркал че тоагава е върпосния РД, изненадвам се, нали, така, че съм я състарил с 1 ден; Слушкам внимателно настроенията и и най-вече плановете и за утре; А и я подготвям, че, нали , утре ще и се обадя хем на дата да го честитя;
Са значи спокойно можех и никакъв подарък да не и купя, и хич да не я изнудвам да се видим- ако щеш, действах по-рисковано.
Но, съгласи се, все някой път трябва да съм по-нахално-напорист, щото очевидно само с прости уговгорки не стана да се видим.
Явно мадамата си има приятел; най-вероятно, те нещо да са се били сдърпали (скарали), и известно време тя е била в несигурност. Тъкмо този момент съм уцелилил, когато се видяхме у тях; После, в София, когато се нави уж да се видим, и дори среща и час си насрочихме, ненадайно на другия ден 1 час преди уговорката, притеснено и набързо се обади и обясни, че "няма да стане"
Еми няма как друго яче да се обясни промяната в настроенията; И няма как друго яче да обясним упорития й отказ да се срешнем на РД дори за 1/2 час- да и подаря подаръка, щото "друг ден би си изгубил ефекта"
Най- накрая, казах и, че не ми е удобно вече да я търся, и не желяа да я притсенявам, та ако иска и намреи време да ме тръси тя.
И тук пак личи ориентацията и към друг обект ("не желяа да я притсенявам" - "аз ще ти кажа, ако го правиш. или ще ти затворя") - еми това си е признание, че такава възможност е съвсем реална, и моето отношение тук (към нея) няма особено значение.
Значи, исках да кажа, че принципно ако си прав, то явно случая нещата просто не зависят тъй строго от моето поведение;
А инак.... да ти кажа накрая... сигурно и аз самия имам потребност от разни серанадки, сценки , абе... това трябва да го преосмисля в името на успеваемостта, ала пък трябва да си остaвя отдушник някъде да го правя, разбираш ли.. аз самия имам нужда да съм себе си, тъкмо когато тръпката се появи... уф.. ако пък няма тръпка, няма и емоции и таквизи неща хич не ми се правят..
Имал съм успехи, деиствайки като себе си- мдам- сексуални и (частично) любовни- т.е. аз си бях влюбен, тя- не токлова, ала въпреки тъкмо отровенното ми поведение , стихчета, песни, и едва ли не ходене на ръце, успях да я прилъжа... 3-4- пъти дори; В крайна сметка заминах за чужбина, тя си хвана друг; А мадамата тогава наистина беше на пиедестал, и донякъде още е.
|