Плътта ти пое
сълзите ми,
душата ти,
моята горест.
Ти си пясъка,
аз съм водата,
но колко ли още
ще можеш така?
Когато в теб
се наводни от
сълзи и горест
ще има ли място
в моята душа
за обратният им полет?
Дали пясъка
ще потърси вода
за да се разтвори в нея?
Или ще се спусне
с вятъра бесен
други води да намери?
Когато стане така,
че от водата,
и капка не остане,
ти ще бъдеш пясъка,
а аз песъчинка в тебе!