кво ще да е ама отдавна не съм виждал толкова настоятелен човек за аргументи- браво.

1.Самоуважението като усещане.
Категорично не съм съгласен че самоуважението в смисъла който го употребих е продукт на самоусаваршенстването ни и оценката за това. Един човек може да не е умен и да не е успял да поумнее, може да е започнал едно начинание и да се е провалил, дори с всяко негово начинание да е така, тези неща са свързани със самочувствие ... понякога преминаващо към самолюбие. Самочувствието може да е различно голямо. Самоуважението - НЕ. Него или го има или го няма.

За да бъда по- ясен ще цитирам по памет един умен и мъдър човек, който казва ,че когато започнем да стареем и започнем да губим красотата до колкото сме я имали , когато силити започнат да ни изоставят, когато паметта започва да ни играе номера ... тогава умира частича по частица самочувствието, а с него и самолюбието. Много е изкусително да си помисля че аз сега съм човека с атлетично тяло , бърз ум и т.н. , но не съм , това е временна илюзия. Можеш да остарееш с достойнство , а не в ужасна агония само ако си изграждал самоуважението в себе си. То е усещане , то е любов към себе си , затова някои тука казаха, че не може да обичаш другите ако не уважаваш себе си. Затова и уважението е неразривна част от ИСТИНСКАТА любов към човека до себе си , а не хлътване и т.н.

За това говоря , а не за плътското.
Не знам до колко самоуважението и любовта са свързани или са едно и също нещо , но безпорно има някаква странн връзка между тях.
С уважение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите