|
Нека споделя и моята история ... струва ми се, че ще трябва да пиша много, и че ще съм казал съвсем малко ... а става дума за 2-месечната ми връзка с една колежка в работата ... даа зная поговорката, дори и аз съм я употребявал преди това, но то като дойде не пита ... освен това не работата беше проблемът....
Аз съм почти на 26, тя отскоро на 20, Везни и Близнаци - чудесна комбинация :) Запознахме се една, две седмици преди да започне работа при
нас и си комуникирахме главно чрез ICQ. След това започна работа и вече се и виждахме ... аз много се зарибих по нея ... и щях да полудея ...
усещаха се искри между нас ... излязохме веднъж, беше страхотно, накрая тя ме целуна по главата, а това за мен беше сигурен знак, че ме харесва
... и така дойде втората среща, която стана началото на нашата връзка. Аз бях много щастлив - бях целунал жената (момичето всъщност), за което
не бях спирал да мисля през последните седмици. На следващата среща обаче тя ми сподели, че живее на квартира с 3 момчета, единият от
които е бившето и гадже, с когото са скъсали много скоро (1 месец да речем) - той и е изневерявал, държал се е гадно с нея, т.н.. Тя е от София,
но не може да се върне при семейството си, поради ... да речем семейни проблеми. На мен естествено ми стана гадно, но радостта ми да съм с
нея не ми попречи да си бъда готин и да си изкарваме много добре. Пътувахме извън София през уикендите, ходихме на най-различни места,
повечето от които бяха непознати и за двама ни. Беше и романтично и забавно и ... розово. Но уикендите свършваха и аз трябваше да я изпращам
до квартирата. Говорихме за това, че ми е неприятно това положение, предложих й да ми погостува (за да не употребявам термина "да се
пренесе в нас"), но тя категорично ми отказа с аргумента, че веднъж се е опарила от това и не иска да повтаря същата грешка, че прекалено много
държи на мен и не иска да й се случи същото както с бившия ... да, звучи ми логично, опитах се да го разбера ... дадох си време - да не се ядосвам
от този факт ... да бъда с нея и да забравя къде спи ... да, ама не е толкова лесно ... бившият й се обаждаше от време на време /и аз всеки път бях
там/ ... и тя винаги се променяше след такива разговори ... самият й тон, докато говореше с него беше различен ... пак говорихме за това, тя каза
че вече не го приема като мъж, а като детенце ?! Казвала ми е: "Ами не мога, ако той ми каже че е гладен, ставам и му правя за ядене" ... леле ...
стана ми гадно и й казах, че докато не затвори напълно предишната страница няма смисъл да отваря нова ... като скъсаш с някой това означава
да продължиш напред и да се опиташ да го забравиш, а не да живееш в един апартамент с него и да се опитваш да бъдеш грижовна към него. Та
все пак ми обеща, че до края на месеца (миналия) ще напусне квартирата. Месеца свърши и аз започнах тревожно да чакам някаква новина или
дори молба за помощ при пренасянето. Това не последва и аз повдигнах въпроса (точно след като той й се беше обадил за да й каже, че ще
вали?!!). Та тя през сълзи ми каза, че сега е в сесия и само чака да и минат изпитите и ще се изнесе ... добреее, оставаха 10ина дена до
последният й изпит, реших че мога да издържа...Между другото за да е пълна картинката бившият й се сеща, че много иска да бъде с нея отново
... и на нея й беше супер гадно, че ще трябва да му откаже и да го нарани ?!? ... но каза, че е направила своя избор и това съм аз :)
но ето че мина тази дата ... няма сесия, няма изпити ... няма и дума относно дългоочакваното от мен преместване (беше решила да се премести в
тях, въпреки че въобще не искаше, явно положението е наистина сериозно). Мен ме крепеше фактът, че съвсем наскоро ми каза, че ме обича?!
Бях едновременно радостен, а в същото време и тъжен ...
Между другото тя не спираше да повтаря колко много ме харесва, колко съм бил умен (блиах), и всякакви хубави думички ... че била благодарна,
че ме има ... е да, ама аз не виждах доказателство за това ... тя не влагаше себе си в тази връзка ... като че ли беше някъде другаде, като че ли бе
решила сега тя да е егоиста, тя да бъде тази, която няма да е наранена ... или може би бе приела, че и сега тя ще бъде наранената и не бе
повярвала, че аз наистина я искам ... а това /според мен поне/ си личеше отдалеч ... никога не съм се държал толкова добре с една жена ... просто
към нея сърцето ми се беше отворило ... бях нежен, забавен, романтичен, сексуален, артистичен ... Но трябваше да преглъщам не малко горчиви
хапки. Няколко пъти бе засегнато достойнството ми или себеуважението ми или гордостта ми или каквото и да е там ... при което й казвах, че не
заслужавам подобно отношение и й казвах да си върви ... след което тя ми се обаждаше да ми се извини, да ми каже че аз съм всичко, което тя
иска от един мъж и други такива хубави думи ... и аз и ги прощавах ... все пак не бяха големи грехове ... и ето вчера ... няколко дни след всички
изпити, аз я подпитвам какво става с преместването (вече ходим от 2 месеца и 10 дни) ... тя ми казва, че не може сега ... питам я защо "ами няма
основателна причина" ... искам да разбера неоснователната такава "ами не искам да се прибирам вкъщи" ... не издържах и й казах, че достатъчно
сме говорили, че смятам че няма воля и характер да направи тази промяна ... че не искам да бъда с такъв човек ... тръгнах си ... чувствайки
едновременно облекчение и тъга ... защото беше наистина хубаво ... имаше един много хубав филм "Месец Любов" /Sweet November/ :) Та така ...
всички тези неща ме караха да ставам по-безчувствен към нея ... да не ми пука много, за да не ме боли ... Тази сутрин ми написа, че си е
приготвила половината багаж и ще се изнася оттам, но едва ли това вече имало значение за мен ... да, мисля че е късно вече ... просто нещо в
мен вече се бе пречупило ... остава само споменът.
|
Another story in the club
