твърдо съм за. и въпреки че все още ми се разтуптява сърцето от онази другата, неразумната, ще ви кажа защо предпочитам разумната.
защото всеки път, когато се хвърля с главата напред, без да разсъждавам и да изисквам от отсрещната страна нищо, а просто да ми позволи да го обичам, всеки път свършвам с разбито сърце и оправено самочувствие на някой комплексар.
смятам, че така наречената "комерсиална любов" е най-добрата основа на един брак. браковете по сметка винаги са най-успешни. доказано от векове. жените искат някой да се грижи за тях, да ги обича и подкрепя. имат такава емоционална потребност. мъжете оценяват една жена по това, колко им струва. колкото повече инвестират в нея, толкова по-важна става тя за тях. освен това с едната голяма любов не се живее цял живот. има ежедневие, което се управлява от други закони.
мисля, че мъжете са емоционални страхливци и не раздават чусвствата си както правим ние жените. те винаги се женят за най-невзрачната манипулаторка в своя живот и остават с нея до гроб. щом е така, защо ние да не се възползваме от това.
както се казва, като изгонил адам и ева от рая, бог им разделил мъките - тя да се мъчи, като ражда и отглежда деца, той да се мъчи, когато изтръгва прехраната от земята. мисля, че това е честно.
но преди да уседне човек с една такава любов, е хубаво да изживее нещо вълнуващо и разтърсващо.
между другото, винаги съм печелела добре и съм се издържала сама, влюбвала съм се в най-различни безотговорни артистични дрипльовци, пълни с комплекси. така че не си вадя хляба легнала. нито адмирирам кухите провинциални лейки, които браузват фолк-клубовете с надеждата, че ще срещнат някой богат балък.
както и да. но съм за, да, особено ако става дума за брак. и ако човекът не е пълно леке и мутра, разбира се. макар че какво им е на мая илиева и дарина павлова сега, след като спонсорите се споминаха и им оставиха цели империи?

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.