Да, може би психолозите са прави - този въпрос е излишен, тъй като отговора му е напълно предвидим. Но, пък и тази категоричност - "никога не го задавам". Защо са всички тези табута и самозабрани? Не се ли крие зад тях страха да не загубим любимия, желанието да го задържим колкото може по-дълго. Сякаш "количеството" на една връзка (измервано във време) е по-важно от нейното качество. А в действителност всички тези условности задушават Любовта. Ние сами поставяме прегради по пътя и. Защо не можем просто да и се доверим, да я оставим да ни води. Може би едва тогава ще открием, че колкото по-надълбоко потъваме, толкова по-нависоко летим! Едва тогава ИСТИНСКИ ще осъзнаем, че Любовта НАИСТИНА е чудо и благословия!
А може ли едно чудо да трае вечно?!

"Не мисли за времето! Не позволявай на страха за утре да убие Любовта!" - това е моя урок по Любов и аз непрекъснато си го повтарям.
Ако вашата Любов ви е научила на нещо друго - моля споделете!
Нека отворим нова тема - на какво ви научи Любовта?