|
значи, след като почти година живях в емоционалния ад: "ще се виждаме само когато на мен ми е удобно, сега не мога, нищо че обещах, обади ми се след месец, тогава ще съм по-свободен, сега ми е се е вдигнал, веднага тръгвай, не ме интересува, че си болна, много съм зает", след като ми трябваха 4 месеца терапия, за да се оправя от това и сега тръгнах пак да се срещам с некви мъже, за да си продължа живота нататък, се натъквам на следния казус:
"здравей, съкровище, аре да се видим." аз: добре. кога? ми в петък. ще ти звънна преди това да се разберем. няма звънване. ок. после - ох, извинявай, много бях уморен, заспал съм на дивана. в понеделник искаш ли да се видим? може. няма такова нещо. нито се обажда, нито нищо. и в двата дни си освобождавам вечерите и ако някой ми каже - аре да се видим, аз викам - не мога, имам ангажимент. последната изцепка е от вчера. да се видим в сряда? не мога, казвам аз, заета съм. добре, тогава в четвъртък. казвам - ок. сутринта в четвъртък звъни - нали ще се видим довечера? да, казвам аз. добре, ще ти звънна в 19.30 и в 20.00 ще мина през вас. като стана 21, аз реших да се обадя да видя кво става. пак съм си освободила вечерта. телефонът е изключен. оставих съобщение, че в такива ситуации човек първо се притеснява, после си мисли гадости. пуснах и един ес ем ес да ми звънне като си включи телефона. стоя така изключен до днес на обед, после се включи за малко, без да се вдига, и сега пак е изключен.
мама му стара, като не можеш или не искаш да видиш някого, що го каниш и го вързваш? някакви коментари за тази явна психопатия?
уточнявам: правили сме веднъж секс, момчето ми харесва, аз никога не съм го канила никъде след това, инициативата идваше от него. а защо се чувствам като натрапница, не мога да разбера. кво им става на тези хора, не мога да разбера. явно пак се вкарах в някакъв тъп филм, на който вече му текат финалните надписи и то по гърба на този тенекеджия.
poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.
|
баси казуса!
