Имам дълга връзка, "голямата любов", но от доста време чувствах, че нещо ми липсва. Промених живота си напълно, смених държавата, работата, начина на живот и... реших да се влюбя. Да, случи ми се абсолютно същото, хлътнах ужасно по един колега и най-интересното е че при "нормални" обстоятелства може би не бих го и забелязала, но това потискащо спокойствие в сериозната ми връзка, тези изтъркани "Обичам те" - аз просто имах нужда от прословутата болка в корема и си я "доставих". Проблемът е, че май се поувлякох, постоянно мисля за него и се опитвам да съм до него, виждам, че е взаимно, всички започнаха да пускат шеги по наш адрес, държим се като малки деца. Много съм объркана, някои дни еуфорична, други дълбоко нещастна и с гузна съвест. Но каквото и да стане тази тръпка оцвети ежедневието ми.
Чика много ми е интересна историята ти, защото е подобна на моята и очаквам развитие, не чакай момента, в който ще си станете безразлични.
|