Ние жените, явно така сме устроени да си мислим не само за днес , а и за утре , след 1 месец и т. н. Въпреки, че аз съм много емоционален човек понякога. Не знам за другите, но аз не се чувствам гузна, че изневерявам. Напротив мисля, че всеки трябва да изживее всичко което иска на мига, защото после ще съжалява . И когато си имал една доста дълга връзка с даден човек, то логично е да я няма онази тръпка, която кара коленете ти омекват, а сърцето ти да бие лудо. Сега у дома имам спокойствие, уют и всичко останало, което би трябвало да ми е достатъчно, но сякаш го няма усещането, че живееш, а само вегетираш. Пълна идилия! Е това може и да е достатъчно, ако си на 50 години, но за мен не е . Животът е само един и е прекалено кратък за да живееш монотонно и скучно. А иначе нямам намерение да се разделям с половинката си за да градя наново това, което вече съм постигнала. Просто за мен в момента ЖИВОТЪТ И ПРЕКРАСЕН , имам всичко което искам така да се каже. А за това какво ще бъде утре или вдругиден То и нас може да ни няма. Така, че живота си е само и единствено твой и ти избираш какъв да бъде той- монотонен и скучен или красив и прекрасен. Прави това, което искаш и желаеш, а другото ще дойде от само себе си. Между другото след няколко дни пак сме двамата в командировка.
Като си мисля само , че някои хора бягат като прокажени от тези връзки.Ами то дали ще е колега, съсед, приятел има ли някакво значение . Просто се случва , впрочем то винаги се е случвало.