връщам се тук отново ... и днес с моята история и се надявам да не е вече твърде отегчителна, защото за мен започна да се превръща в истинска агония ....
всеки ден между мен и синеокия се случват различни неща, а чувствата ми са в най-разнообразни нюанси ... ако за миг се разколебая и реша, че каузата е загубена и леко започна да се отдръпвам, той ме атакува с нещо, с което ме връща във филма и всичко в мен започва да бошува на ново .... в следващия момент тъкмо се наточа, че ей сега е момента и някой от нас ще се отприщи ... и той прави няква глупост, с която ме вбесява и ме докарва до истерия ........ как може да е толкова малоумен ....
както вече споменах работим заедно и то много интензивно, което до някъде ни поставя в неравни служебни отношения, тъй като той е зависим от мен и аз му възлагам задачите ... това го кара непрекъснато да се бори за надмощие и се опитва да разменим позициите си или поне аз да се правя, че го играя подчинена :) много е глупаво и това ме изнервя страхотно, защото за мен работата е едно ... личните отношения съвсем друго ...
та ... днес не ми е ден ... колкото и странно да звучи ... прибирайки се след работа започнах да си мисля дали си заслужава цялото страдание и дали пък някои от вас, които ми написаха отрезвителните си мнения тук не са прави .... т.е. че в задълбочените си анализи всъщтност пропускам да видя очевидното - обикновеното неангажиращо поведение към мен, което е плод на добро му възпитание и любезност, нормална колегиалност, желание за подсилване на егото или безразличие комбинирано с моментни развлекателни елементи ....
ако обаче има някаква взаимност и все пак улавям правилно сигналите му, но не съм открила правилния подход, за да стигна до него.... дали не си заслужава да задържа чувствата си каквито са и да се опитам да направя всичко, за да му покажа, че не ми е безразличен и имам истински чувства към него .... за мен е важно да давам любовта си, а не да я държа в себе си ....
ще съм благодарна ако отново споделите мнението си .....
|