|
Щастливите съпруги се самоубиват в шест.
Понякога се развличам в супермаркета, наблюдавайки домакините да се колебаят сред щандовете, докато решат какво да напазаруват. И накрая на това изследване, винаги си задавам въпроса, коя от тях ще се самоубие днес в шест вечерта. Този лош навик ми остана от някакво медицинско проучване, за което ми разказа близка моя приятелка преди години. От край време се пише за положението на жената, за загадката на нейната природа и е трудно да се разбере кои са най-верните твърдения. Спомням си за едно много брутално „Жените не искат нищо повече от домашен уют и покрив над главата си. Живеят в постоянен страх от някакво нещастие, и никаква сигурност не е достатъчно сигурна за тях, и в техните очи бъдещето е не само несигурно, а направо катастрофално. За да преборят предварително тези непознати злини, прибягват до всякакви измами, няма подлост, с която да не си послужат и няма удоволствие или илюзия, на която да не се подчинят. Ако цивилизацията бе в ръцете на жените, все още щяхме да живеем в пещерите. Всичко, което искат от пещерата, освен подслона, е да е по-луксозна от тази на съседката.” Когато научих това твърдение, заявих в едно интервю: „Всички мъже са импотентни!” Сега си мисля, че както това твърдение за жените, така и в моето изказване, единственото укорително нещо е преувеличението. Няма нищо по-трудно, по-стерилно, по-опустошително от въртенето на дома. Едно от нещата, които ме вълнуват, и което най-много уважавам на този свят е способността на жените да правят така, че никога да не липсва хартия в тоалета. Да изчисляваш в метри ролки най-интимната, ежедневна нужда, най-непредвидимата и най-изконна на всеки един член от семейството, изисква не само специален инстинкт, а и талант на ръководител, достоен за най-добрата кауза. Мисля, че много малко мъже биха могли да се грижат за дома така естествено и ефикасно. В тази домашна логистика се намира скритата страна на историята, която историците обикновено не забелязват. За да не се отдалечавам много, винаги съм вярвал, че гражданските войни в Колумбия през миналия век нямаше да са възможни без да са на разположение жените, оставайки да поддържат домашното огнище. Как са го направили, с какви идеали и средства, е нещо, което не може де се намери в историческите ни текстове написани от мъже. Обяснението, че жените в настоящото си положение на домакини, свършват самоубивайки се в шест вечерта, не е толкова странно, колкото изглежда.
„Изнасят целия товар на дома върху себе си.”, както често чувах майка ми да казва. Въпреки всичко, онзи таен героизъм, колкото и изтощителен и неблагодарен да е бил за тях, е давал смисъл на живота им. Бил е по-малък, много години след като отгледа съпруга си, той успява да заеме добър пост в службата и започне да събира единствено плодовете на общото усилие и е бил още по-малък, когато децата са вече пораснали и излезли от дома. Това е дало началото на една огромна празнота…
Коментара на приятелите би бил винаги същия: „Колко странно!, нали имаше всичко, за да е щастлива.” Моето впечатление е, че тези щастливи съпруги, всъщност са били щастливи, когато са били само на крачка от щастието.
ВАШ ЦАР ТОР
|
Щастливите съпруги се самоубиват в шест
