Само преди да го намериш, се подготви вътрешно, че може да го търсиш не само ти.

Всичко това ми е толкова познато... Но не можеш да си представиш колко е гадно да разбереш, че си била една от многото, запълвали емигрантската скука и всяка си е мислила че е единствената и е чакала, и е предала някого заради една лъжа. Вярно, лъжата е прекрасна и ако не се издадеш, че си я разбрала, може да те вмести в програмата си. А после пак ще има кю, мейли, смси и пак ще чакаш и ще примираш защо не пише. Само че вече ще знаеш, че вероятно защото в момента омайва още някоя наивница. Но ако си достатъчно хлътнала, вече ще приемаш и това. И пак ще чакаш - като мене.

Сега и аз отново чакам...И както казваш ти "Скоро сравнително човека ще си дойде от чужбина, аз ще го намеря по най-подличкия начин спрямо мойте близки хора, ще бъда с него поне за 3 дни ..." И аз отново ще предам тия мои близки хора, които не заслужават това. Знаейки, че моята лъжлива мечта ме предава, докато ме целува, мислейки си за следващата бройка, която също ще го намери...

Дали не чакаме един и същ? Или просто всички тия истории са банално еднакви...Пази се, любовта понякога боли много...