И най-вече са важни за самият човек,който се гневи,защото чрез гнева си той наказва най-силно себе си.
Бях много избухлива като момиче и смятам,че само губех от това,но като ми кипнеше от вътре и почваше да ме задушава и ако не се разкрещя ми се струваше,че ще се пръсна или ще полудея...
Много ми беше трудно да се науча да превъзмогвам гнева и си мисля,че той всъщност се ражда от увереността,че си прав.Ако по-спокойно и толерантно поразсъждаваш,разбираш ,че всъщност всеки си има своя истина и застава с/у теб не защото иска да те обиди,а защото отстоява своята истина.Животът е многолик и е изключително важно да възпитаваме в себе си мъдрост и толерантност.Колкото по-добре се справяме,толкова по малко ни навестява гнева и толкова по-приятен става животът ни.
Не напразно по-гневни са младите хора,лишени от жизнен опит и практични познания.
С годините човек помъдрява и гневът постепенно отстъпва,но има и хора които не желаят да се учат от жизнените ситуации и си остават гневливи цял живот-това отравя собственото им битие и най-вече това на близките им,които не рядко им обръщат гръб,отвратени от скандалите и напрежението с което ги измъчват.
Това е.
Била съм и от двете страни на бариерата и съм доволна винаги ,когато успея да победя гнева и не му позволя да излее отровата си в душата ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите