|
|
| Тема |
 ? |
|
| Автор | .... (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 14.03.06 11:15 |
|
|
|
ситуация - мъж и жена се познават някъде от около 6 години, от около 4 години между тях съществува голяма интелектуална и приятелска близост, общуване, взаимна подкрепа, закрила по-скоро от страна на мъжа спрямо жената, може би поради голямата разлика във възрастта; последните две години приятелството става все по-нежно, физическата близост се изразява в преградка, целувка, докосване, което понякога наелектризира и двамата, но не секс; тъй като тези двама души общуват активно са водени разговори и на тази тема, по думите на жената тя е привързана към него, но не е влюбена, според мъжа той също не е влюбен, защото на неговата възраст това било трудно да стане, но я харесва страшно много, в същото време пак според него дори да има нещо такова като влюбване, не би бил толкова безотговорен да вкарва и двамата в такава приказака, защото обективно не може да бъде до жената до края на живота й; той иска да се люби се нея, но тя не е сигурна и не го желае, защото за нея е важен не сексът сам по себе си и желанието може да възникне само ако има споделени чувства и щом ги няма, няма смисъл; според него тя е страшно рационален човек и винаги изивява нещата, като ги анализира, винаги отговаря на въпросите й, като добавя, виж за какви емоционални неща, как говорим; той приема това да се почуства отхвърлен, когато в живота й се появи друг човек и тя се влюби, но не се отказва да се стреми към нея, въпреки че тя се опитва да го накара да спре да го прави, защото не иска да го наранява; какво следва оттук нататък, кой къде е в тази ситауция и как да не се наруши ничие достойнство в случая, при положение, че това са отношения, които нямат бъдеще, освен в чисто приятелския израз на общуване?
благодаря предварително за мненията и съветите:)
| |
| |
| 
|
|
