Ха ха . Не си ли даваш сметка, че това явление навярно е масово. И всеки един от нас трябва да се приспособява към него, а не да чакаме незнам кво да стане, или пък следващ, или друг живот- ми то настоящият единствено си е наш.Наша отговорност е да намерим смисъл... Ама какво има да търсим, нима децата не са достатъчен смисъл.Помисли , нищо друго да няма , само те да са, какво по- важно може чак пък толкова да има... Е, може би е и до самонастройка за възприемане на света в по- друга светлина. А ежедневието наистина мори, ако се отпусне човек и не намери положителните емоции, които би му носило дори и то. Пък и хубаво е, в крайна сметка, че във фантазиите ни никой не може да се бърка.
Пожелавам весели празници и пълно Освобождение...на съзнанието! ;-)