Ммм.. пий две ракии/или колкото са ти нужни/ излез и започни да контактуваш с непознати хора.

В никакъв случай не искам да ти кажа нещо лошо.

Имах си един такъв приятел.. пристрастяващ се.. и започна да се пристрастява и към мировата скръб. Пристрасти се и към забележките относно него. И такива неща всякакви. Депресията не е хубаво нещо, пък сами си я правим. Накрая започна да се опитва да се самоуние. Няколко пъти. По различни начини. Не успя. Тъга, тъга, тъга.. тъга и болка.. Нищо. Намери човек, който го обича много. И пак депресии. И пак глупости. така и не се самоуби. Защо? Ако наистина искаше щеше да захапе някое огнестрелно.

И така.. до ден днешен все депресии. А човека до него? Как ли се чувства?

Не заробвай сам себе си. По-хубаво е с розовите очила.

Т'ва мрачното ми дойде отвътре да го споделя, ама си е жив пример за заробване.

Пак казвам.. Нищо лошо. Само се усмихни:))

Ако вярваш в любовта от пръв поглед, не затваряй очи.