а защо мислите, че голямата любов се случва по много пъти? това, тази специфична, дълбока болка, когато не искаш да се примириш, че е свършило, тази безкрайна тъга може да трае цял живот.и как, как точно обяснявате, ако ви се е случило, това тотално сливане на душите и телата, тази безкрайност, другият се е отдръпнал?защо, ако е познал това изумително щастие заедно с вас, е предпочел сивия си, неангажиращ живот?!как да се примириш с тази мисъл, че си бил на крачка от бога, че си познал онова, за което сме създадени, че си ипитал взаимност, и то е тленно, преходно, свършва, приключва?!че как ще приключва?нали е вечно?!нали към него се стремят всички, нали то именно е описано в книгите, с всичките му страдания и наслади, със страха и пречките, с копнежа и болката....и най-вече...с дълбоката взаимност?по силата на какво тази взаимност се е изпарила?та вие никога не сте се карали дори?!не знам.как свиква човек с подобна мисъл.че е загубил онова, което винаги е търсил?!кое житейско и битово обяснение може да е достатъчно?!кажете ми, трупащ печал?!защото аз изгарям и не мога да се успокоя....моля!