|
Тема |
Re: Пристрастяване към болката [re: Tpyпaщият пeчaл] |
|
Автор | Aлekc (Нерегистриран) | |
Публикувано | 28.02.06 18:06 |
|
|
Не мисля, че трябва да се нарича пристрастяване. Аз го приемам като силна болка от раздялата и когато слушам музика или пък съм на места, където сме били заедно имам усещането, че все още сме близо и ако се протегна или обърна и ще го видя и докосна. Но това са илюзии. Те наистина ще отминат с времето. Лошото при мен е, че с времето като че ли болката става по-силна, защото съзнанието разбира, че това наистина е края и връщане назад няма. Аз съм от тези, които казват, че невъзможни неща няма - има неща които искаме и които не искаме. Но за любовта трябват двама - само единия когато иска не е достатъчно. Когато човек силно обича прави така, че и невъзможното да стане възможно. И пак ще кажа трябва взаимност. Аз обичам силно и съм готова на всичко, но той не е!
Няма лек, много боли и ако някой наистина има "рецепта" нека я каже!!!
|
| |
|
|
|