Обичай достойните, които няма да се възползват от чувствата ти, дори и да не отговарят на тях,
обичай тези, които дават вместо да искат,
обичай себе си и няма да се възполват от теб,
обичай хората и няма да страдаш, за това което си им дал, дори да не са го оценили,
обичай "въпреки всичко", а не "защото".
Погледнато логично любовта е ирационална, защото принципно в същността си сме такива-искаме повече, отколкото даваме, вярваме в илюзии и вкоренени представи за нещата от живота, действаме и мислим инстинктивно и импулсивно.
А кажи ми, омразата -що за глупост е това?