И аз напоследък все това се питам. Каква е тази дива депресия? Какъв е този абсурден стремеж към любов? Какво е това ширещо се мнение, че ако до теб няма никой, то ти си кръгла нула?
В самотата има толкова красота. В свободата, която ни предоставя тя. Във факта, че нещо хубаво тепърва предстои да се случва… Само не разбирам защо това хубаво нещо трябва да се чака с тъжна физиономия, след като има толкова други хубави, невероятни неща, които да ни се случват и които да правим? Защо хората отказват да живеят…чакайки нещо да се случи? Защо издигат любовта в култ, при положение, че има толкова други прекрасни неща и тя е само част от тях?