|
|
| Тема |
 SOS |
|
| Автор |
фeя (звездна) |
|
| Публикувано | 17.01.06 14:36 |
|
|
|
Самотна съм!
Господи колко е празно в мен...толкова е тихо, че чувам мислите си. А те са в унисон с моето настроение.....Някой някога беше казал, че никога не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река. Е, аз пък мога! ....в мислите си.
Те са като необуздани диви коне. Препускат стремглаво една след друга, връхлитат ме ненадейно...после незнайно къде изчезват, за да се появят отново ....и отново.... и отново....
Толкова е самотно, когато можеш да "виждаш".
Сляпа съм, но "чувам".
Понякога си мисля, че съм глупава.
Понякога искам да съм още по-глупава.
Искам да съм пепел....да не усещам нищо, да не чувствам нищо, да не обичам нищо....да бъда нищо.
Искам толкова малко....искам една прегръдка -
от някой, който ще ме погледне като "единствената",
ще ме прегърне като "кристална",
и ще ме целуне като "последна".
Искам да се разтопя в тази прегръдна - искам да бъде "нечия" за някой.
Искам да усещам допира на кожата му....да го обичам, да го желая, да го погледна в очите и да се разтворя в тях.
Жените на 35 години не говорят така.
Те дори не мислят така....имат си други проблеми. И аз имам, но не това е важното.
Аз чаквам тази любов... търся я, искам да я преживея, да я усетя, да бъда в нея, да се променям чрез нея.
А я няма....няма я.
Има ли такава любов?
Къде е?
Казват, че всяко нещо си има смисъл. Добре, съгласна съм.
Но къде е смисълът на живота без любов?
И как се живее без нея?
| |
| |
| 
|
|
