И аз бях с две деца, и моят брак изобщо не вървеше, имаш странична връзка, но и двамата мъже знаеха в каква ситуация съм. Демек не съм излъгала никого.
Чувството за несигурност ми е до болка познато, колебанията - все пак не съм само аз, а имам и две деца и не мога да си позволя сляпо да тичам към любовта си, без да имам основания да вярвам, че другият (гаджето ми) би бил достатъчно зрял и отговорен. Но пък никога, за няколкото години, през които имахме връзка, не ми е дал повод да се съмнявам именно в любовта му и стремежа му да бъдем заедно четиримата (с децата ми).
Когато се разведох, живях година и половина сама с децата ми и гаджето ми беше до нас, не само в моментите на плащане на сметки, купуване на лекарства и тичане среднощ по лекари. Но живееше на 300 км от моя град. Сама се сещай какво пътуване до разбиване е било... Не скочих от едната къща в другата, именно защото исках да бъда в голяма степен сигурна в неговите качества, желания и стремежи да постигне това, което е нужно, за да заживеем заедно. В заключение на таз история - живеем заедно вече и за себе си съм сигурна, че не съм сгрешила. А той е щастлив и доволен, че нещата се случиха разумно, ако и да ни отнеха 3-4 години...
Не знам с тази твоя любов дали не си навличаш по-голяма беля на главата. Дано не се окажеш в един момент с три деца и безотговорен мъж, за който са по-важни забавленията извън дома. Казваш, че не работи - е как ще я карате с едно майчинство - с една гола любов не може да се живее, нали се сещаш.
С какво показа този мъж, освен с обичта си, че е готов да поеме отговорността за реализирането на това негово голямо желание да сте заедно?
Много добре обмисли ситуацията, ако щеш мисли и меркантилно, точно защото не си сама, а моето усещане от редовете ти е, че в един момент ще ти се наложи да продължиш сама, докато голямата ти любов сменя любовниците, ама ти обяснява колко те обича.
Колкото до развода ти...
В чие жилище живеете сега? На съпруга ти, твое, или сте се сдобили с него по време на брака ви?
Третото ти дете - нали в акта му за раждане пише, че баща му е бащата на другите ти две деца (все опак е родено по време на брака ви)... Самото припознаване, както ти го наричаш би било доста изнервена и дълга процедура, доколкото аз съм запозната с тези неща. Адвокат имаш ли, имаш ли с какво да му платиш, на каква подкрепа разчиташ от страна на приятеля ти?
Колко са големи другите ти две деца? Къде живее сега приятеля ти, в собствено жилище ли?
Колкото до това, че съпруга ти ти обяснява, че ще вземе децата ти - повечето муже в несигурни ситуации се хващат като удавници за сламка, и моят бившия така говореше в някои моменти, но децата са сега при мен, плюс това се разведохме по взаимно съгласие - разума, не чувствата надделяха.
Много писане изписах... В голям филм си се забъркала... Мисли последователно, преценявай много внимателно и действай, щото и седенето на едно място, примирявайки се със ситуацията такава каквато е, изобщо не си е работа....

Късмет и сила ти желая!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите