Нещо в мнението ти ме подразни… още не мога да разбера, обаче, какво е то. Наистина ли не се сещаш причини, поради които искаш да бъдеш с някого… много дълго време? Милиони са… Раздорите, караниците, особеностите на характерите… има ли връзки без тези неща? Когато откриеш нещо, някого, на когото искаш да вярваш, да споделяш, доверяваш… когато е взаимно… хъм!?
Не са любовни трепети след известно време заедно, приемам, но е нещо повече, ако съумееш да го направиш… Да даваш и да задържаш обич дълго - винаги съм смятал, че е висш пилотаж, нещо на което малцина са способни…
Има праг на търпимост … границите при всеки са различни, индивидуални, има и отчуждаване, има и пристрастяване, има и свикване или „удобно хладно съжителство”. Факти, ненаучни, научни… и? Нищо няма да се свърши, най-малко мъжете и любовите! Търсейки непрестанно обаче, рискуваш да загубиш себе си, точно както може да стане и извън една такава граница на междуличностна поносимост…
На човечетата, някак си, им е добре в собствената им черупка - сам, с някого, сам с някого или с всички… на някои им е добре в тъгата им, на други в радостта, на трети никак не им е добре… консервативни, новатори, оптимисти или песимисти… техните си животи с техните си решения… Глупави или не, приемани от останалите или оплювани… Щастието е това, към което (все си мисля), че човек се стреми, а то е индивидуално усещане...
Това явно ме подразни, категоричността ти… или това, че пишеш по-правилно от мен ;)
А за страха… хъм… само глупците не се страхуват!

Сполай ти…

...шуби- дуби означава обичам те...