Не знам как се случва... не знам и защо. Просто има хора, които спят с повече от един партньор и това не им пречи. Но на "теб" ти пречи. Когато го усетиш, когато се просмуче между вас, когато среднощни обаждания и смс-и нарушат съня ти, когато не се чувстваш вече единствена, а любимият ти, с когото все още много се желаете и обичате, все по-рядко се вижда с теб... какво? какво тогава? да говориш с него?! Когато се опиташ да говориш за притесненията си, той ти заявява, че е зает, че е уморен, че те обича безкрайно, но че ти искаш да го притежаваш... Когато спре да те води на местата, на които ходи, когато усещаш, че има нещо, някоя, но не е сериозно, че просто него много го е страх да не трябва да се обвърже с теб, когато плачеш по цели нощи и пак опиташ да говориш с него за подозренията си, за него и теб, за различните ви разбирания за света и живота, а той ти се смее е те прегръща, и те целува, и не взима на сериозно безпокойствата ти... Когато мине време, ти съм простила какво ли не, преглътнала си, не си повярвала на интуицията си, и си мислиш: "Спри да бъдеш егоистка!Дай му свобода! Любов на сила не се иска!Той те обича!Винаги се връща!Надали изневерява!" Какво тогава?
И когато сърцето ти се умори, някак претръпне, не иска повече да страда, не иска да плаче и изведнъж, болезнено ясно, разбере, че са го лъгали? Но не защото отсреща стои изверг, не. Просто той така си живее. Така си е свикнал. Мъжете около него така си живеят. Много обичат някого, но си хойкат по курви, прието е. Но това вече окончателно е скапало връзката ви? Защото ти никога вече няма да му имаш доверие, няма да заспиваш в прегръдките му щастлива, няма да бъдеш разцъфнала и благодарна, винаги ще те гризе съмнението...Какво става тогава?
Кажете ми!
Любовта отишла ли си е?
А защо не личи...
И защо той ще се отчуждава все повече от теб, ти ще станеш ревнива, заядлива, ще почнеш да му правиш забележки и да следиш кога ще му звънне телефона...Без, все още без, да си сигурна, че ти изневерява...Само защото го няма, все по-осезателно го няма, все по-рядко сте заедно, все повече ти липсва и те боли...Господи, нима това е задължително? Нима в това се превръщат мечтите? И нима нямаше как да го спасим? Всичко отдавна е загубено. И аз искам да отмъстя. За лъжата. За дългата и ужасно красива лъжа за щастие...Отчаянието стана моя природа. Такива хора не правят нищо лошо. Те просто ти открадват смеха.