Aми не съм казала, че е лесно, нали? Ти какво предпочиташ? Да кършим пръсти заедно колко е непоправимо положението ли? Не мисля, че някой може да направи каквото и да е ако преди това не го е поискал силно в себе си. Така че- помисли какво искаш самата ти- за себе си, ако щеш егоистично погледнато. Искаш ли да се освободиш и почувстваш по- добре или е по- лесно да страдаш? За нещо, за някого си.. Или искаш да продължиш да се самозаблуждаваш? Казах че почти всеки е минал по този път, какво друго успокоение?.. И всеки остава там толкова дълго колкото си позволи. Нещата са такива, каквито всеки сам си ги направи. А как реално? Ами начини много. Любимите неща, хора, приятели. И най вече желанието и мисълта, че не заслужаваш да страдаш, защото убедена съм това наистина е така.