Недей така. Всеки е минавал през такива периоди. Хубавото става трудно и затова като дойде е така ценно. Опитай се да не мислиш за спомените, за гордостта си, за никога и някога... Празниците идват, да. Е, какъв по- хубав повод да се опиташ да се чувстваш празнично, макар и сама? Да се абстрахираш от страховете си, обидата, болката, всичко, което те кара да се връщаш назад?.. Защото за да продължиш нататъка трябва наистина да го желаеш.. Иначе никога няма да срещнеш новото, което те очаква и което е изпълнено с красиви за теб неща, до които ти рискуваш да не се докоснеш ако продължаваш по депресивния стар унищожителен начин...
Успех!