Какво да ти кажа, и аз се чувствам така, наистина, човека който обичах ме напусна, и то доста отдавна, повече от половин година. Чувствам се самотен, но излизам с приятели и приятелки по дискотеки, филми, кафета. Това ме разсейва. Работя, работата ме разсейва, НО когато се прибирам в къщи пак се чувствам самотен, глеам филми- това ме разсейва, НО след това пак се чувствам самотен, Имам най-великите приятели на света, приятели които никога няма да ме оставя в беда. Току що се връщам от парти, извинявайте за правописните грешки ако има такива, ама съм изморен. Връщшам се от страхотно парти... сам. По някога ме обзема онова мрачно настроение, когато не ми пукас нищо, когато вървя на червено на светофата и колита спират, НО аз въря сам, аз дори скочих от Аспаруховия мост, но го направи САМ, е и кво.. такъв е моят път, АЗ ще си вървя по него, докато не срещтна пак моята нова или може би стара любов. Едно нещо ме крепи, ВЪПРОСЪТ! Как ще свърши всичко това, в крайна сметка май всички сме смъртни и нищ ме е вечно. В момента може би направих едно откровенив, но в крайна сметка отдавна не ми пука, аз вървя напред без да се обръщам назад, твърде мног преживах. Ееее написах голяма глупост, и тъй като вероятно повече няма да погледна тази тема, тъй като твърде рядко влизам тук, а и нямам много време от работата си..... Хммм, ако искаш можеш да ми пишеш на майла ми, вече не ми пука че ще го видят всички, и вез това е пълен със спам, но може ви ще намерим начин да си помогнем един друг.. mail to: y.velichkov@mail.bg .. дано те разпозная между всичкия този спам, зависи от теб, ако не пишеш то единствено мога да ти кажа, че "Всяка любов е предпоследна и всяка следваща е по силна от предишната!" Трябва само да издържиш, аз все оше се държа.

Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен.