бях забравила за тая тема, по - скоро бях се отказла да се боря с рамките, които сама си налагаш, но докато разглеждх съседния клуб, попаднах на ...и се сетих за теб..:)) интересни мнения, прегледай ги;)
колкото до крайността ти, разбира се, че си крайна.
самата дума никога (както и 'винаги') са най - крайните думи, и всяко твърдение с тях е крайно. не можеш да слагаш рамки на нещо живо и непостоянно като човешките взаимоотношения, "никога" се използва в случите, когато имаме константо положение, напр. никога един човек без крака не може да проходи. но човешките отношения са нещо променливо, и там почти висчко е възможно.
а това не е нищо повече от клише -"Лошо на човек, без той да иска, можеш да му направиш, но добро...НИКОГА!"
клишетата заместват мисленето, а рамките го ограничават...
има много варианти да напраивш добро на човек (ако има нужда), без да го го е искал :)
и не съм казала, че ще променям някого против волята му, чети по - вниматлено. казах че може да му отворим очите за промяна, която му е нужна, ако той не съзнава тази нужда - тогава, когато нещо в него пречи на самия него.
а това, че "или ги приемаме като такива каквито те са, или...сменяме посоката" също е крайно. след като съм обикнала един човек, значи съм го обикнала какъвто е, но това, не значи, че той е съвършен и не виждам нищо лошо в това да му помогна да се предолее несвърешренствата си...така както се шлифова диамант:) нали,човек цял живот се учи и усъвършвенства?;) правила съм го, правли са го и с мен, а резултата може единствено да радва - и мен и другия. затова като се обърна назад, си спомянм единствено с уваженеие и позитивизъм за бившите (с едно изключение), всеки от тях ме е обогатил по някакъв начин...
а това е черешката на изказването ти "Никого не можем да променим ние" :)))
извнявай, ама според теб човек променя ли се? или си е един и същи от раджането до кончината си? не е ли промяната е основата и на човешкия прогрес? са да не отречеш и прогреса как точно ние променяме другите ли? ами поМИСЛИ - какво променя нагласите, ценностите, характера на един човек, какво го форимра като личност? - опита и преживяванията! а те в следствие на какво са - на взаимоотношенията с другите хора, тоест ние непрестанно се променяме един друг, чрез въздействието, което оказваме един върху друг с отношението и постъпките си. а кой най - силно ни въздейства, ако не човека(хората) до нас...
иначе ми е все едно в каквото ще вярваш, но не обобщвавй за другите. болшинстовото са се сългасили, че връзката ги променя, при това неустено - без да са го целяли...в крайна сметка, ако една люобов не те промени към по - добро, каква любов е тази..?
п. п. просто имам време за убиване
|