Всъщност питаш защо другите не приемат твоят вид любов. Защо не разбират начина, по който ти обичаш?
От думите ти разбирам колко ти е трудно. Чувствителността ти е наситила така излишно любовта с взискателност, без да разбираш, че това е най-изкусната манипулация. Помисли си за това.
Любовта не се налага. Тя няма изисквания. Тя се приема със сърцето и целува сърцето. И не е отговорна за никого, когото е опитомила. Сърцето не може да излъже и не може да издържи на взискателност и условия. Просто приема или отхвърля. Останалото е възпитание, но не и сърце.
Питаш как се определя любовта и даже не изслушваш случайната мисъл на някой, който и мислил за нея. Смяташ, че си обмислила всичко - когато изобщо не е било нужно да го правиш... Помисли си само - за какво точно търсиш определения? А даже и поставяш условия...? Какво искаш да разбереш, като вече си решила, че си разбрала...
Защо предпочиташ всичките сърца да наречеш студени, а твоето - топло. За какво ти е този изтъркан модел на мрънливост?
Понякога е нужно - просто да се доближиш и да усещаш - колко е свободна и красива любовта. И колко е необвързана с въпроси и определения.
Необвързана от никого. Готова да приеме. И да даде. Нима всичко трябва да сложиш в рамка, че да го приемеш по лесно?
Сега ще ти отговора на въпросите, независимо, че имаш готовите отговори:
а) Да. От момента, в който поискаш взаимност и в който кажеш "Обичам те" обещаваш целия свят... на някой, който се нуждае от него! Това не е ли манипулация? м?
б) Не. Не можеш да използваш слабостите на никого, но не можеш и да ги приемеш, ако не обичаш. Но ако обичаш истински някой - никога не би си задавала въпроса - дали е прав или невинен.
в) Да. Свободата и щастието са личен избор.
г) Не.
Пожелавам ти спокойствие