На първия въпрос... в случай, че наистина става въпрос за Човек.... моят отговор е не. Не би си позволил да го прави това, особено с ясно съзнание...

Бих могла да се опитам да ти обясна моето мнение чрез химята (чрез атомите), но само в случай, че не си против нея...

За абсолютно погрешно ли е да си мисля, че "ти ставаш отговорен за всичко, което си опитомил"? - Ами дори и да не разбираш какво става в началото, в крайна сметка се получава точно това - носиш отговорност, по-голяма, отколкото си мислиш, че си поел... Но все пак ти носиш само отговорността, но не и правата - правата си ги държи другия

можем ли когато не полагаме грижи и кършим листата и цветовете на едно цвете да очакваме, че то ще расте здраво и красиво за радост на сетивата и душата ни? - Може. За всеки красотата е различно нещо. За някои счупеното и прекършено цвете е по-красиво от здравото... Защото си мислят, че като са го осакатили то е тяхно. Че никой друг няма да го погледне, защото е грозно... Но и през ум не им минава, че под грижите на друг човек, с внимание и топлота, цветето ще разцъфне отново... и то още по-красиво.

Светът стана такъв, че на все по-малко хора им пука какво става с другите. Защо? Нали си чувал/а, че "Няма нищо безплатно на този свят"... Винаги е било така, но вече начинът на заплащане е друг - предимно материален (не винаги, но в 99% от случаите). Губят се честа, достойнството... губят се и други ценни човешки качества... Но... това е.

Не знам дали дадох някаква яснота по въпроса ти. За любовта... Кажи, ако искаш да ти напиша нещо като дефиниция (въпреки че такава няма)

след есента следва зимата...