Идва нощ и после утро:

Знаеш ли, трескава съм. Не мога място да си намеря. Непрекъснато се питам дали не си игра на съзнанието ми. Прекалено хубаво е.- да мога всяка вечер да те очаквам. Все още съм прекалено объркана. Винаги съм си мислела, че любовта в интернет е измислица на психолозите, някакво ново понятие на отчуждените хора, които не могат да намерят този, когото да обичат. А и хората напоследък наистина са забравили какво е това да се отдават на някого.- И в един момент пропадам в точно такова обсебване.И точно толкова реално, ако вможех да те докосна или ако се събуждах всеки ден до теб. В такива моменти започвам да мечтая за съвсем простички неща.- Като да чувам смеха ти. Да се събуждам, усещайки те. И си мислех - как толкова много хора имат всичко това и дори не осъзнават, че са били благословени.. СМС-те ти ме стоплят през целия ден. Броя от 8 до 1...нали толкова дни останаха още. Така нямам търпение....

Идва поредна нощ и поредно утро:

Не мога да не се усмихвам, когато прочитам писмото ти. Като леко подръпване на кичурче от косата ми е. Дори си представям в този момент как седиш до мен и си играеш с навита къдрица около пръста си. Нежно, съвсем лекичко, по-скоро като подухване на вятър, докосваш врата ми, ръцете продължават да рисуват. Ставам дете. Започвам да се радвам на чудесата като дете. Като дете си тананикам песничка в банята. И съвсем по детски се изчервявам, докато си говоря с теб. В този миг упорствам страшно мнго и отказвам да порастна, защото знам, че възрастните по някакъв начин отдавна са забравили да се молят, спрели са да вярват, любовта си обясняват с хормони, а чувствата са превърнали в отживелица. Светът им е рационален. Помниш ли, веднъж ти бях разказвала за моята теория за сивите хора. Тези, които са отдавна умрели, без дори са го знаят и се лутат напред-назад само физически. Защото са се отказали да се радват, да се усмихват, да обичат, спрели са да сътворяват. Знам, че е доста наивно. И смешно сигурно да говоря така. Но някак си не мога да порастна, когато ми пишеш: "Обичам те, искам да ме гушнеш". Ако можех, бих измислила наистина друго име на това състояние, в което се намираме напоследък. Може да се опише като любов, наричат го още обсебване, събуждане, приспиване, погалване, сливане, раждане. Бих го обяснила и с топката, която застива в стомаха ми от нетърпение всяка вечер. "Нашата песен", която не мога да слушам с никой друг, защото там си ти и думите ти между редовете. Всичко ще е съвсем кратичко, знам, само 24 часа. А после отново ще трябва да заспя завинаги. Дотогава - обичай ме!
.

И пак отново и отново:

Този път аз бързам да ти кажа добро утро. Знам, че токущо си станал. Представям си в момента колко си топъл от съня. И ти се радвам. Добро утро, дано да е хубав денят ти. Мислех си за онзи сън, за който ми разказа. Много искам да се сбъдне. Остават още толкова малко дни. Целувам те

От време на време плача, от време на време питам обичащия.А той ми стиска палци и ми казва, че частица от него ще бъде с мен.

Живота е странен ..никога не знаеш какво може да ти се случи... Аз никога не съм ходил на Blind date...е отидох и съм поразен безкрайно...

(R)evolution man