Маичка, усещам надеждата във въпроса ти. Ще споделя личен опит.
Той бе много добър, нежен, грижовен, услужлив...., нооо попийваше. Не че буйстваше, но следваха само простотии. Мислех си,че дете, уютен дом, внимание и обич и т н, ще му помогнат да се откаже от алкохола. Отказваше се! За 5-6 години поне стотина пъти, но ден до пладне. 3 месеца след раждането на детето бях бременна с второ. 2 месеца след раждането на второто ни дете бях бременна отново. След запой беше най-добрия, най-нежния,най-, най-, най-.Извинения, цветя итн. Всеки път беше последен.Мнооого ми се искаше да му вярвам. Преглъщах и му вярвах. 5 години. Отгледах сама децата си. Няма да те лъжа че беше лесно. Но си струваше. Съхраних се като човек. Запазих себеуважението си. ТОЙ продължава да пие. Вече е без приятели, без работа. Но това бе неговия избор. Аз платих за своя- когато се обвързах с него и после когато останах сама с двете си деца на по 2 и 3 годинки.
Може би при теб нещата са по- други. Дано да ти бях полезна. Желая ти правилен избор!!!