Защо даваме повече от един шанс на хората, които са ни разочаровали веднъж
Може би защото си даваме сметка, че не сме съвършенни и ние самите. Може би защото и ние сме имали нужда в определен момент от втори шанс и когато сме го получавали сме оценявали жеста и сме били благодарни. Може би защото се страхуваме да "останем" сами. А може би.... Списъкът от възможности ще стане много дълъг. Кой от нас, честно, не се е нуждаел от втори шанс? Никога?! Смятам, че само силния човек може да даде втори шанс. Важното е къде е границата на допустимото. Тя е мяра, която всеки сам избира и сам поставя. Прекрачи ли се тя рискуваш да си привлечеш само болка и разочарование.
Как да постъпиш в конкретния случай? Ти ще решиш. Но се попитай "Обичаш ли себе си?" и ако- ДА. Би ли си причинила... (тук е конкретната формулировка).
Извинявай за дългия постинг. Желая ти от сърце на вземеш най- доброто за теб решение!!!Успех!