Знам, че захладня и ще трябва да извадиш топлото одеало, но това не пречи да ти разкажа поредната приказка за Пепеляшка.Слушай и заспивай:

Щастлива съм. Знаеш ли колко е хубаво да има какво да очакваш? Ще ти разкажа за моята фантазьорска машина. Патентът е личен! Когато бях малка, най-любимата ми част от деня беше вечерта - всички са заспали, а аз можех да си лежа колкото си искам и да фантазирам накъдето душата ми иска да полети. Не знам дали ти се е случвало - затваряш очи и започваш да пътуваш. В този момент можеш всичко - изведнъж да се превърнеш в рицар, да си придворна дама, вълшебник и приключенията да са си само лично твои. Постепенно, когато порастнах, бях забравила за този малък ритуал. А е невероятно да можеш да дадеш свобода на мислите. Защото представяйки си как нещо се случва, то неминуемо се сбъдва. Като измагьосано пожелание. Така се случи и с теб. Всяка вечер напоследък затварям очи и си представям. В този момент мога да се закълна, че наистина си толкова близо. И няма никакви забрани. Искам да ме любиш - вече го правиш, искам да ме докоснеш - тялото ти е върху моето.... искам да ми разкажеш приказка и започвам да чувам как нежно нашепваш. Искам да ме скриеш в ръцете ти и веднага започвам да чувствам успокоението от прегръдката ти. Може би ти звучи налудничаво. Но, знаеш ли, има наистина вълшебство в това да има какво да мечтаеш. Защото свободата на фантазията ти дава полетът. Сега остават няколко минутки до пет. Още часове и ще се появиш. Дните, които ме делят от теб, постепенно намаляват. Днес сутринта се събудих с гласа ти, а ти ми каза: "Обичам те". Щаслива съм.


Я да видя.Ти се унесе.Е, хайде още една кратка.Трябва да заспиваш.Утре си на училище.Ченгелчета,чертици, точки, запетайки трябва да влезнат в малката главица.Та :

Газейки в кал, премръзнала, уморена и мокра - единствената мисъл, която ме крепеше в този момент, беше тази за теб. Създавах си убежище вътре в себе си и в този момент нямаше значение какво точно се случва. Защото имах теб. През всичките тези километри, които се простират между нас, ако протегнех ръка, знаех, че ще усетя нишката, която ни свързва. Затова и вече не тъгувам, когато те няма.

“Сидя на красивом холме,
я часто вижу сны и вот что кажется мне:
что дело не в деньгах и не в количестве женщин
и не в старом фолкльоре и не в новой волне.
Но мы идем вслепую в странных местах
и все, что есть у нас, это радость и страх.
Страх что мы хуже чем можем
и радость того что все в надежных руках.
И в каждом сне я никак не могу отказатся
и куда-то бегу но когда я проснусь я надеюсь ты будешь со мной.”

Това е текстът от една руска песен.... Аквариум, не знам дали си ги слушал. Случайно попаднах на нея и ми заприлича на теб. Обичам те. Усети ли как те докосвам!?!

Ето,че заспа.Хубаво е когато малкото дете заспива.Не прави бели и тогава го най-обичам.То знае,че един ден ще стане голям човек и смел рицар.По-голям от Батман.Такива приказки четат на мен.При такива приказки Андерсен е безмълвен, но ще има продължение,защото обратното броене е започнало.12 дни.Не са така много....

(R)evolution man