Аз вече не вярвам в моята приказка...сънувах я повече от четири години, преди да я досънувам докрай. Моята приказка завърши тъжно. Е, не всяка приказка има хубав край, но моята приказка е приказка, защото никога не се е случвала.

Твоята приказка казва онези неща, които ги чувах и в моята приказка. Сигурно затова се залепих за твоята приказка. Споменът за феята и юнака трябва да е бил някъде в сънищата ми. Снощи заспах с тази приказка.....но не съм сигурна за края, дали ще бъде щастлив. Няма край, според мен. Сънищата нямат край, защото събуждането ги прекъсва. Събуждах се толкова пъти от тоя сън, че вече не знам къде е границата между съня и реалността. Виждам и бълнувам в реалността за онази приказка, но онзи п...принц или програмист??? го няма.....няма го.....аз си лягам вечер в завивките, но няма кой да ми разкаже продължението....чувам един глас, но той отдавна звучи само в моите уши, отдавна не е звучал около мен, нашепва ми онези загубени мечти, които са си разменили очите ни.



Заслах отдавна с тая приказка. ще дойде ли П ...п...принца...програмиста да ме събуди?


Няма. Още 100 години сънища....още малко клонки по ковчега ми. Роклята ми отдавна се накъса. Очите ми са покрити с листенца. В ръцете ми спи оня жезъл, с който ще взема царството си.

Омагьосана съм от злата мащеха. Още няколко хилядолетия.....и тя ще остарее, за да умре магията. После ще счупя огледалото, ще взема жезъла, и ще се огледам....защото една целувка ще ме е събудила.

Трябва да отворя очи и да видя кой ме събужда.


Кой си ти?