...на горизонте

Once upon a time a little boy....да ама така започват приказките на английски, я да опитаме по друг начин.
Жыл был однаждый парень.Он родился в Баку.Его звали Ганс Кристиян Андерсен.Он вырос и переехал жыть в Израиль.
В Израиле он стал программистом CNC.Часто ему приходилос делать проекти и чертежы и он ничего не понимал.Тогда на помощь приходил сам славный парен программист.Они подсчитавали из американских мерных единиц дюйммов в милиметрах.Да был у них такой разговор на счет нового плана:
-Смотри Ганс, что пидери мне задали делать! Понимаеш, сдесь будеть дом пидеров, а сдесь будет дом онанистов.-- показывал он рукой как себе представляет то что надо сделать.
А!? Ама може ли такава приказка? Малка си, пък и на руски...този руският Ганс е малко маниак..Та нека се върнем към славния момък програмист.Било вечер като вечер и хоп надеждата да се чуе с феята се сбъднала.Тя прилетяла с нежните си бели крилца и започнала да шепти нежни думи в мрака.Думите били пропити с нежност и тъга.Със съмнения и закачки.Но всичко оставало по зади и за сетен път нещата улягали.Не вярвала тя на славния момък програмист.Все го подлагала на изпитание.Това го гнетело.Това го терзаело, че така мислила тя за него.А той бил с добро сърце.Той бил от малко селце.Думите се ляли в нощта.И извенъж той чул такива слова, всякаш получавал паспорт за Рая.Оглупял, не вярвал, че може феята така да го желае.Сърцето му забило.Брей, та нима хората в любовта стигали до такива крайности.Нима, това ще го направиш с мен?
Ама ти какво, да не идваш от луната-го попитала феята, ама ти серизоно ли не знаеш-шашнала се повече тя.И това за шампанското и хайвера го мислеше за епизод от розов филм.Недей ми казва,че не познаваш тази сила.Та ти си уникат.
Гайките в мозъка на славния момък програмист се развъртяли и решил.Край.Това за нищо на света не се изпуска и то цена няма.Това е входа в Рая.На сутринта станал и прочел:

Дали ти казах, че те обичам? Май забравих. Прегръщам те нежно....


Но не щеш ли, връзката се скапала.Не могъл да отговори.Посърнал славния момък програмист.Започнал тихичко да се моли, тя да разбере.А малката фея разбрала обратното.Няма писмо, няма отговор, значи край, играл си е, лъгал ме е.И така в две различни царства ходели със свити сърца две сродни души.Ходели и мислели - къде сгреших? Чакал, чакал, чакала, чакала и нищо.А, не може така.Къде ми приказката, няма го щастливия край? Не, това не е истина.Извикал силно в тъмното и примолил малката вълшебна фея за последно да се яви.А тя била прималяла, със свитичко сърце.Потъркал вълшебната лампа славният момък програмист и о чудо, всичко се изяснило.Той и разказал, че си е купил щастлив билет за вълшебното килимче.Че близо седмица ще правят захарен памук на клечка без него.Камък паднало от сърцата на двете души.Песента била по старому и се зарекли повече без закачки и без подобни изпитания.Обещала, че ще го чака там дето кацат вълшебните килимчета с бутилка червено шампанско и една роза.Светнал славния момък, изгряла звездата на малката вълшебна фея.

Броя ги. Всеки ден, когато се събудя, си представям колко още трябва да изминат. Като път е, славни мой момък програмист. Вървиш напред, докато накрая стигнеш, макар и да сме със затворени очи и двамата. Странно е така да се разпадам на частици. Накара ме да започна отново да вярвам. Хубаво е да знаеш, че през цялото време душата се слива с някой друг, който мисли за теб. Да не си сам. Най-накрая. Не знам защо хората толкова упорито търсят и искат да получат големите неща, когато всичко е толкова простичко - аз обичам теб, ти обичаш мен. Като заклинание е. Напоследък често си мечтая за този ден, в който ще се появиш.- Дали ще се усмихнеш, представям си допира на кожата ти. А понякога нощем се събуждам с усещането, че токущо си бил с мен. И отново започвам да броя - 18 дни, 17 дни, 16 дни.... Като преди излитане. Толкова малко и толкова много. Когато казвам, че нямам търпение, ти се усмихваш и отговаряш, че съвсем скоро ще се случи и това. А аз все по-често се улавям, че започвам да мечтая. Нещата са толкова простички - да се събудя и да те намеря до себе си...да усетя дъха ти...

Ти май заспа.Е лека нощ.Това е хубаво на хубавите приказки, че карат децата да заспиват.

(R)evolution man