"Постоянно да се чувстваш така, че да не можеш да го изразиш с думи."

Думите въпреки всичко да се превърнат в единственият ти приятел.
Да знаеш все повече и повече за себе си, да се познаваша така, че никой и нищо да не може да те изненада.
Да изгубиш представа за това що е то разочарование.
Да търсиш винаги вината в себе си и никога в другия.
Да познаеш вселенската умора от цикличното движение на света и хората.
Да не можеш вече нищо да искаш, защото знаеш, че няма никакъв смисъл.
Да можеш само да чакаш и да не ти става никога скучно.
Понякога да мислиш, че нищо човешко в теб не е останало и точно тогава да заплачеш отново със сълзи.

Да усетиш отново любов, макар и неочаквано. И да разбереш, че все още можеш да обичаш, че не си загубил способността сърцето ти да трепери отново в синхрон с нечие друго. Да страдаш отново, когато се усетиш неразбран, въпреки че знаеш, че "вината" за това е само и единствено твоя. И пак да обичаш...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.