|
|
| Тема |
 никак |
|
| Автор | ниkak (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 18.09.05 23:27 |
|
|
|
Постоянно да се чувстваш така, че да не можеш да го изразиш с думи.
Да си разочарован от т. нар. любов, от жените и от себе си.
Да харесваш много жените и да не можеш никога повече да повярваш истински на някоя.
Да знаеш, че ти е време за нещо сериозно, дори за женитба и по никакъв начин да не можеш да си го представиш това реално.
Да обичаш живота и да ти е писнало от него, да искаш да живееш но да ти е някак вял.
Постоянно да сменяш настроенията си.
Да си свръх чувствителен, да изгаряш в любовта и винаги когато си позволиш да го покажеш, да изгориш наистина.
Да ти се струва, че всичко това няма да се промени.
И да мислиш, че всичко това, което е написано по-горе са пълни глупости, но да усещаш как от всичко това, и от това, че са глупости да те боли.
Да се мразиш, че те боли, и от това че се мразиш затова, да те боли още повече.
И в един момент да почувстваш, че си безчувствен..
Но да знаеш, че е точно обратното
| |
| |
| 
|
|
