Tуп, туп ама не може така.От днес си на училище.Подготви ли си чантата? Подготви ли си роклята за утре.Мий зъби и лягай, че утре пак ще ставаш рано.Не мога да разказвам розови приказки...няма розово мастило, а и щъркелите пускат сладките момиченца през комините.Поне дочакай да станеш в 8 клас.Анатомия на човека да научиш.E хайде от мен да мине, така по детски...та станало 00.00 часа и малката вълшебна фея се наложило да се връща. За беда си изпуснала розовата джапанка.Славният момък програмист я взел и се зарекъл да я търси по широкия свят.Ще ходи от мома на мома и на която и лепне значи е тя.Та той не я бил виждал, а и тя него.Мисълта за нея го измъчвала постояно.Вместо захарен памук на клечка, той обърквал рецептата и се получавали гевреци с голяма дупка.Брей, кой ще си купи тези гевреци, хората искали захарен памук или поне петле на клечка.Наближава Нова Година в чудното му царство.Сняг тогава не вали, а се ядат ябълки с мед. Сладък да ти е живота.Ябълки и мед добре, ама си нямал Снежанка.Попитал я директно-искаш ли да ми станеш Снежанка?
Попитал я обаче на езика на робите.Славният момък програмист говорел четири езика и не се усетил.Брей ,че фукльо, та аз знам пет-отговорила малката вълшебна фея.Басирам се ,че не знаеш френски език да говориш.
Френски? -замислил се- а труден ли е?
-Не, дори е много вкусен.
-О!? нима? - възкликнал славния момък програмист -да но ще ми трябва учителка по френски.
-Е ще го уредим, давам извънредни уроци и ще има изпит.Внимавай, може да те скъсат! - Славният момък програмист се замислил и приел предизвикатеслтвото-какво пък, ще отида на поправителен, три пъти мечка се жени, един език, какво му е толкова трудното.-Може пък да възмъжея.
И решил, че ще пътува през голямата вода само за 24 часа.Колко са 24 часа? Te ca толкова, колкото да запалиш клечка кибрит и да чакаш да изгасне. Заспиваш ли, че приказката продължава и се казва "Всичките минути до теб"

Спах ужасно лошо. Непрекъснато се въртях в леглото. Все по-трудно ми става да заспя, след като съм водила разговори с теб. Някак си не мога да отсея реалността от това, което се е случвало до момента. Влизам да се къпя вечерта. И си представям докосванията ти във всяко едно движение. Завивам се през глава и топлината отново ме запраща в друго измерение, където си ти. Свикнах с приказките ти. Сутрешното погалване. Написах ти, че ставам трескава вечер. Преди да се появиш. И започнах да деля времето си на половинки. От сутринта и няколкото минутки, събуждайки се, до вечерта, когато отново се появяваш. Нереално е, знам. И може никога да не се сбъдне това, което толкова много преразказваме един на друг. Но вярвам, че думите, изречени вече веднъж, създават нови светове. Там, където никой друг, освен мен и теб няма достъп. Сигурно трябва да се чувствам обречена.- Или да започна да броя дните до момента, в който няма така да боли от физическото усещане за липсата ти. Но засега ми стига и това, че си там, някъде.

Искаш ли чаша мляко за лека нощ или ябълка, че продължавам да разказвам?

... и единствената мисъл, която ме караше да се усмихвам и да се отнасям, беше тази за теб. Защото колкото и да се случват катастрофи около мен, знам, че там някъде те има.- И си с мен, независимо от всичко. Не, славни мой момък програмист, няма да слагам имена на това, което се случва. Защото то е само наше. Нероденото момиченце, несбъдната среща, неизжвяните 24 часа, неслучилата се любов.....целувката, която още не ме е стоплила, ръцете ти, които не са ме докосвали. Някак си всичко е девствено. Излишно е да пиша, че ми липсваш. Колкото и налудничаво е, да ти липсва човек, който никога не си виждал. Не си чувал смеха му, не знаеш дали стене, докато свършва, дали са нежни ръцете му, как ли се усмихват очите му, допира на кожата какъв е...и пак ми липсваш.

Хей такива приказки за лека нощ получавал славния момък програмист.Той седял гол до кръста и неусетно заспивал.После се сепвал изтръпнал и вцепенен от студ и отново се провиквал.Чудо, тя работела и отново му желала лека нощ.А сега лека нощ, поне на мен.....

(R)evolution man