Славният момък се сепвал сутринта омагьосан от приказката на малката вълшебна фея.Ta нали живеел в едно далечно царство , много много далечно господарство, а бил в нещо като плен. Той бързо ставал от кревата.Втурвал се в банята.Къпел се и се бръснел, и докато е с хавлия се отправял към компата.С една ръка си подсушавал косите , а с другата търсел вълшебния линк на малките феи.Пишел и писмо, и тайно се надявал , тя да му е написала.Пишел, пиел кафе и закъснявал за автобуса.Той не бил вълшебен, защото не чакал славния момък на спирката.Но нищо имало и друг автобус.И така той пътувал към своята фабрика за захарен памук на клечка.Поглеждал слънцето.Славният момък не носил часовник.Когато слънцето било отгоре, той знаел ,че малката вълшебна фея се събуждала в своето розово креватче.Тя била най-малка от всички, но с най -доброто сърце на света из между всички феи.Правело е малка, защото била с осем години по-малка от славния момък програмист.Tя била много жива.Обичала лудо да играе латиноамерикански танци.Падала си по кючека.,от една колежка циганска фея го била научила.Даже като нищо можела да обърне няколко водки с лимонче.Брей че фея, а? Цъкал славният момък.Малката вълшебна фея обаче била и много опасна. Имала ключе от огледалото на живота.Неистово искала да погледне там и да разбере какъв цвят е душата на славния момък програмист.Не се сдържала и го отключила.Когато я ослепила светлината от огледалото на живота, тя изстенала от мъка.Не могла да повярва , но сърце и не давало да остави нещата така.Преглътнала и простила....а той слушал и мечтал, когато тя била край него.Дори не вярвал и всеки път я карал да преповтаря думите си.Тя се усмихвала и с нежност шепнела отново.Славният момък тутакси се успокоявал и отхвърлял всякакво съмнение.И така секунда след секунда, минута след минута, докато малката вълшебна фея тупнала възнак.Славният момък се уплашил и започнал да крещи в тъмното, но бедата била тази, че не знаел как да вика.А малката вълшебна фея с всяка измината минута изстивала.Неините крилца се свили, нейното сърце замирало.Мъка го налегнал славния момък програмист и той се изцепил в тишината.Сепнала се малката вълшебна фея, грабнала си пръчицата и се залутала към доктор Ох Боли.Доктор Ох Боли едва не проплакал.Малка фея-защо? Давам ти почивка.Всеки ден да пиеш по три боровинки.Сутрин , обед , вечер, а след това малинка с горски мед.Сили ти трябват малка фейо.На другия ден славния момък чакал, чакал вест.И о чудо.Тя позвънила с прегракнало гласче по вълшебния си gsm.Толкова била добра, толкова мила, толкова отстъпчива, че веднага взела да се извинява.Славния момък се шашардисал.Ти наистина си фея, моята вълшебна фея.На вечерта със сетни сили долетяла.Едвам пърхала с крилца, но знаела ,че има едно добро момче, което чака да заспи.Решила този път да му разкаже за любимите й индианци:


.... Когато в племето се раждало дете, вождът и съветът на старейшените се събирали. Най-възрастният от тях разчупвал стъкло. От късчетата отделял двете най-големи парченца. Останалите ги разпръсквал в кръг около детето. Индианците имали поверие, че душата на хората никога не е цяла, когато се раждаме. И точно като парченцата стъкло е разпръсната навсякъде из света, а в нас оставала само едната част. За да се събере отново душата, трябвало да открие липсващата половинка. Понякога срещаме хора, в които има парченца от душата ни. Нагласят се към нас, идеално прилепват по ръбовете, но не са достатъчно големи, за да се слеят и след време отново се отделят. Може никога да не срещнем липсващата половинка. И винаги да се напасваме. Понякога, много рядко, но наистина се случва, срещаш този, който може да запълни празнината. Индианците наричали тези хора още пазителите. И тогава никога не се питаш дали най-после си открил. Просто се оглеждаш в него и знаеш, че празнината най-после ще бъде попълнена. И едва тогава човек става надарен с прозрението и мъдростта да обича. Без да си задава въпроси. Защото знаеш ли, любовта не се измерва с времето, което ще прекараш с този до теб. Може да е само няколко минути и да остане завинаги. Тази приказка няма щастлив край.

Приказката свършила бързо, а славния момък бил с окорени очи.Нещо го въртяло и той не можел да заспи.Тогава малката вълшебна феята му казала да се отпусне и с мислите си да долети при нея.Тя влезнала бавно в банята с розовите си вълшебни джапанки.Запалвала малка свещ и го подканвала да я последва.Пускала много гореща вода, та парата да скрие неговата свенливост.Той не вярвал.Плахо пристъпил към нея и видял как с вълшебната й пръчица дрехите отлетяли.Положила го на земята бавно и го обляла целия със шампанско.Поръсила го с хайвер.После жадно се доближила с устни към него.....е хайде лягай си, много си малка.Цензура.Обръщай се на другата страна и гушкай Мечо Пух.Лека нощ и да гася ли лампата!?
И да знаеш нещо се е случило с малката вълшебна фея тази нощ, може приказка да няма утре, съжалявам....

(R)evolution man