Не ми се четат другите отговори, но това което ти се е случило произлиза от един често срещан психологически феномен. Ние сме толкова сдухани и осакатени, че никога не оценяваме хората около нас. Вървиш по улицата - просто лица. Кой грозен, кой по-хубав, кой опърпан - все човечета без плътност. Възприятието ни за тех е осакатено до невероятност и адски неистинско. И така с времето ние се изпълваме с усещането, че света е пълен с безлични хора (да не говорим за лоши хора - главно сред тези, които не правят това което на нас ни се иска) с изключение общо взето на нашите лични познати - що годе пълноценни същества...аа и също герои от книги, филми и др. субекти, които по една или друга причина сме имали възможност да опознаем. И може да зучи невероятно, но повеето хора изживяват целия си живот в тази блудкава илюзия. Единствените хора, които те мислят че са стойностни, достойни за внимание и опознаване са тези, които са били принудени да опознаят :))

Затова с появяването на новия феномен - интернет, форуми, чат, които са свързани с дирекно навлизане в чужда душевност и вътрешен свят се появиха такива ситуации като твоята. Това вервай е чисто и просто неопитност. Ти изведнъж се запознаваш с душевност, един нов свят със собствено очарование и смисъл, цели страмежи. Абе накратко човек. И тъй като най-вероятно си живяла като повечето хора - мислейки, че всички останали около теб са кукумиги незаслужаващи внимание си яко зашеметена и очарована. Нека ти кажа - огледай се на улицата например, мога да ти гарантирам че минимум половината от хората около теб биха те зашеметили така в нета стига определени други условия да са налице (които очевидно са били в конкретния твой случай).

Основната причина е че ти никога не си общувала в нета и си се вързала на чувството. Това мисля че се е случвало на всички нас в силна или слаба степен. Всеки поне веднъж в началото си е помислил че е намерил ЧОВЕКА. Някои и повече пъти :))))

Така че ако можеш да разбереш това което ти казвам, ще се спасиш моментално (освен ако не ти харесва да страдаш. Щото доста хора със средно статистически живот подсъзнателно предпочитат страданието, което все пак е неква живинка:)) ). Просто разбери че той наистина не е нищо особено и ако го беше срещнала на улицата или в работата може би дори немаше да го забележиш.
И втората хубава част е че ако желаеш да имаш такова общуване - само се огледай, ще намериш толкова много интересни хора. Важното е да имаш очи за тех.

Успех