Здравей и ти Авария. Промениха се нещата, да. Още повече, когато си дадох сметка защо се поддадох на това с другия човек - една от причините е, че ми липсват и то от много време, основни неща в тази връзка (една жена има нужда от няколко такива, според мен знаеш какво имам предвид). Говорих с него - казах му, че между нас има криза, помолих го за помощ, предложих му помощ (той твърди, че нямал нужда от такава) и така... За съжаление не мога да му кажа за другия човек. Това би ме улеснило, но е крайно егоистично според мен. Излишната искреност води до излишна болка (наранени чувства, достойнство и прочее). Не мисля, че той си дава сметка какво става и определено ми пука за чувствата му (затова не съм си взела шапката досега и не съм отишла да си страдам някъде насаме - би било много по-лесно, нали?)