|
Клодет и Жан-Ги за нищо на света нямаше да пуснат готиното "семейство" да спи в хотел и любезно предложиха двете спални на горния етаж - едната за мама и тати, другата за щерката. Като се изкатериха на втория етаж Хедър се усети, че трябва да пази поведение и набързо преразпредели ролите - тя и дъщеря й в едната стая, колегата - в другата. Те двете скоро притихнаха в тяхната стая, а Ерик посети банята, защото от многото танци се беше изпотил като кон. Студената вода го освежи, но все още малко му се въртеше главата, защото направи грешката да изпие първата бира на празен стомах преди вечерята. Всички вече спяха и не беше проблем да мине набързо по коридора препасан с хавлиена кърпа. Но се оказа, че греши - не съвсем всички бяха заспали - тинейджърката седеше на кревата му и се усмихваше с най-невинната възможна усмивка. "Не си довършихме разговора, та затова..." смутено се усмихваше тя. "Да бе и затова си дошла с тая нощничка дето едвам ти прикрива белите бикини на сини розички с черни точици по тях" си помисли той, но като възпитан джентълмен приятно се усмихна и предлагайки с галантен жест бисквити и ябълков сок отвърна "Верно е, че не го довършихме, но и сега не е късно" А разговорът докато танцуваха беше на тема здравословно лечение на разни болки с билки, масаж и иглотерапия. Ерик беше споменал, че е много добър в масажите (е да, особено ако има възможност да масажира такова младо и хубаво момиче). Та сега на Рейчъл й се беше схванал гърба и имаше нужда от масаж.
Тук трябва да отворим една голяма скоба. Ерик израстна без баща - разведени родители, бащата не се появи никакъв докато Ерик стана на 25 години. Тогава се запознаха. Липсата на пример за мъжко поведение нанесе тежки поражения върху възпитанието на Ерик. Например на 14 години той хабер си нямаше как да се държи с момичетата. Другите момчета си имаха приятелки, а Ерик си нямаше, защото не знаеше как да се държи и как да се хареса на момиче. А иначе имаше доста добър външен вид. Това много го натъжаваше. Постепенно започна да подражава на поведението на момчета, които имаха успех сред момичетата. Не след дълго успехите започнаха да тропат и на вратата на Ерик. Но травмата си остана и оттогава не може да отказва. Абе може ама трудно. Страхът, че следваща възможност може и да няма - нали разбирате...
Край на скобата.
Рейчъл с грациозен котешки жест се изтегна по корем на кревата и Ерик започна да масажира раменете й. Продължавайки да подражава на свободолюбивото животно Рейчъл блажено мъркаше и полека смъкваше презрамките ма нощничката и с нежни жестове насърчаваше масажиста да се погрижи и за гърба й. Мъркането се засилваше и прерастна в стонове и учестено дишане, в отговор на което нахавлиената кърпа се появи много висока издатина. Народният лечител съвсем свали нощницата й, на което тя не се възпротиви, а масажът се разпространи и на разкошните нежни крачета с обяснението, че масажът не трябва да оставя части от тялото да се почувстват изоставени иначе ефектът няма да е пълен. Пациентката се обърна по гръб за да не се почувстват гърдите й изоставени. Това бяха много интересни гърди - вместо зърна - имаха вдлъбнатинки - като че ли бяха обърнати наопаки с хастара навън. Ерик само веднъж беше виждал такива преди много години и си мислеше, че са единствените, но се оказа, че не бяха.
Опита се да напълни вдлъбнатинките с ябълков сок, но не успя. Все пак старателно облиза разлятото за да не се хаби, в отговор на което стоновете се примесиха със съскане от възбуда. Това много му хареса и напълни и пъпчето й със сокче - пъпчето беше достатъчно широко и дълбоко са събере около една две глътки. Това бяха много сладки глътчици всъщност. Ох кво да ви кажа - мъжът си е мъж - вари го, печи го - все едно и също му е в главата (и между краката). Нарочно разля повечко ябълково сокче, та да има и по-надолу от пъпчето какво да облизва. Рейчъл не издържаше повече и рязко дръпна хавлиената кърпа и с настървение пое възбудата му в чаровната си устичка. Ерик изохка блажено и затвори очи. Тя беше удивително съобразителна за възрастта си и не продължи дълго тази приятна процедура а го помоли да проникне в нея, за да има повече време да се наслаждава на контакта. Пещеричката й беше толкова влажна и привлекателна, беше разкошно. Прегръщаше го едновременно и с ръце и с крака и го насърчаваше да прониква все по-надълбоко. Издаваха страхотни стонове, повече тя, по-малко той, защото не искаше много да се вживява, че да не превърти бързо брояча. Ерик беше чел много литература по въпроса за интимните контакти между мъж и жена и повечето книги описваха проблема как мъжът свършва, а жената има нужда от още. В страха си да не свърши пръв Ерик е докарвал не една и две жени до многократни оргазми - рекордът беше веднъж 7 за една вечер. Някои даже се дразнеха - "ама нищо бе скъпи, отдай се на удоволствието, нека е само веднъж, но заедно да стигнем до края". Е да, ама друго си е да я "подлудиш" 3-4 пъти. Ерик може да е всичко, но не и егоист, като тези дето гледат само своето удоволствие и не ги е грижа за нейното. Напротив - той като че ли по-голямо удоволствие изпитваше от нейното свършване отколкото от своето собствено. Рейчъл крещеше от удоволствие (ей, по-тихо, ще събудиш мама) и изпита един страшен оргазъм, вторият беше по-умерен. Подържа я 10 минути в силна прегръдка докато се успокои, а не като турчин да се отдръпне веднага (и това го беше чел в дебелите книги). После пак посети банята защото след бурната игра не искаше да й замирише на пот. Като излезе - чаровницата с благодарен и в същото време палав поглед каза: "А сега - падна ли ми! Ще те побъркам!" И страстно но същевременно нежно пое малкия палавник с езиче и с устни като с пръстенче обхвана главичката му. Стегнатото й дупенце съблазнително мърдаше напред-назад бавно точно пред лицето му и го побъркваше от желание. За миг той я спря и тя в недоумение попита - "какво има мили - не ти ли е хубаво?"
"Напротив много ми е хубаво, но нали знаеш какво ще последва скоро?"
"Е да знам и какво?"
"Е исках да те предпазя да не ти стане неприятно"
"Миличък - не се притеснявай - няма да ми стане неприятно - искам го честна дума!"
Е това беше наистина златно момиче, малцина го правят.
Ерик притисна крачето й към гърдите си и в тази възбуждаща поза изригна като вулкан придружен с дълбок стон от удоволствие.
След още 15 минути силна прегръдка Рейчъл нежно го целуна и му пожела приятни сънища, облече си нощничката и отиде да спинка при мама. На излизане съучастнически му намигна и каза "Няма да й казваме нали?" И по този въпрос имаха пълно единомислие, както и по много други.
Така приключиха интересните събития за тази нощ.
На сутринта Ерик се чувстваше много гузен и виновен - като престъпник! А и той точно такъв си беше - Обичаш я - тогава с какво право чукаш дъщеря й (пък и която и да е друга)? Това беше най-гадната сутрин от много години насам. В устата му горчеше (и това не беше от бирата) и най-вече сърцето го болеше. Едно време, когато момичетата не го харесваха - много завиждаше на женкарите и смяташе, че да имаш на разположение една щайга голи сливи беше върховната цел на живота. Сега когато той самият беше станал такъв негодник - видя, че изобщо не е хубаво. Някога преди много години жена му Елизабет беше най-доброто момиче на света. И той си беше обещал (така вътрешно на себе си), че няма да погледне друга. Минаха години. Елизабет се промени. Стана заядлива и злобна. Без да е той виновен с нещо. Дори и пред децата го обиждаше. Той много страдаше и се измъчваше. Но стискаше зъби. И така 4 години. При което чашата преля. Трябваше нещо да се промени. Но какво - да се разведат? Не, това не е правилното решение. Дечицата не заслужават това. Да се търпят - мирно съвместно съществуване в името на децата? Мнозина казват, че и това не е добро решение. Ерик почна да не може да спи, отслабна, стана нервен. И така, докато срещна една жена от църквата с около 10 години по-млада. Без никой да очаква, без никой да е имал такива намерения - хоп троп - стигна се до креватна история. Тогава за първи път се почувства така виновен. За първи път изневери на жена си. Това бяха годините когато тъкмо се беше запознал с баща си и всеки ден откриваха колко еднакво мислят. Онази сутрин (преди 8 години) излизайки от леглото на онази мацка - се чувстваше по същия идиотски начин. Баща му го усети и вика - кво става - що си кисел?
"Ами - хъката мъката - сгазих лука с една..."
"Леле, ама много ли си влюбен?"
"Не бе просто си топнах червейчето..."
"Оф как ме изплаши. Ми няма страшно бе - то на всеки се случва. Лошото е ако си влюбен. Виж сега синко - изневярата е като лайната. Ето как са принципите на мъжката изневяра и как на женската:
Мъжът като изневерява то е все едно с новите си лачени обувки на нагазиш лайно. Смърди и е гадно, но като си измиеш обувките и ги лъснеш - пак са хубави. А жената когато изневерява - то е като да изсипеш лайнта в обувките - после колкото и да ги миеш - пак смърди. Това е щото мъжете не влагат чувства в тая работа, а жените влагат и затова после - усложнения и трагедии"
Тая удобна философия на времето му хареса на Ерик, но с годините виждаше че не е баш така. Смърди си и то яко. Или пък остаряваше и вече не можеше да се предпазва от влюбване? Може би. Може би след определена възраст, човек вече иска нещо трайно и истинско. Бройкаджийството е приятно до време, но после разбираш колко опустошена е душата ти (а и тялото покрай нея) Останаха много въпросителни за размишление и поука.
Е, все пак като цяло пребиваването във Флорида остави незабравими приятни спомени и за тримата. Засега - пак обратно към ежедневните задължения в офиса и университета. От време на време примесени с таен поглед, усмивчица и жест. Джордж заяви, че догодина пак ще ги прати - хем на почивка, хем да свършат работа. Е а дали така ще стане - само бъдещето ще покаже.
Край на историята, но не край на приказката - ако някой иска - ще има и още
|
Приказка без край - 6 част
