|
|
| Тема |
 От всичко по малко и най-вече любов - част 4 |
|
| Автор |
Утeшитeл (Истински) |
|
| Публикувано | 25.08.05 01:07 |
|
|
|
И така нашите герои Хедър, Рейчъл и Ерик потеглиха за централна Флорида. Камионът вози толкова меко - като лодка, а и моторът съвсем слабо се чува - беше нов камион и с много модерно окачване. Усещането е невероятно - гледаш отвисоко и колите изглеждат малки като буболечки които ти се мотат в краката, пардон колелата. Това чудовище има 16 скорости, но лостът се движи толкова мазно, че е удоволствие да го ръчкаш. Рейчъл започна майчински да се грижи за Ерик - "О, миличкият ми Ерик, сигурно си много уморен от толкова много каране - трябва да си почиваш повече", нежно гукаше тя като държеше ръката си на рамото му - като по-чевръста сутринта се метна преди майка си на камиона и беше седнала до него, а Хедър седеше на дясната седалка и от погледа й изхвърчаха гневно-ревниви искри, но ги прикриваше - ми кво сега - няма да вземе да скубе, хапе и рита дъщеря си я - нали ще се усети детето каква е работата и ще я обади на тати демек Джордж. (Ох, каква гледка би било само - женски бой с хапане, щипане и скубане - супер!). Ерик дипломатично направи комплимент и на двете като каза, че в таклава чаровна компания не се чувства уморен. Лицето на Рейчъл грееше от щастие, а Хедър с много усилия прикриваше ревността си и от време на време издокарваше по нещо като усмивка ама поръсена с много лимонов сок. Кво да направи горката - не може да каже "слушай ма пикло Ерик си е мой, аз преди теб си го свалих и сега бъди така добра да не го сваляш, щото ще ти оскубя перушината!" - не става - детенце й е все пак - ех какви ли жертви не правим заради децата. За нейно успокоение Ерик не поддаваше на флирта. И така с приказки и песни и игри чудесни замръкнаха в някакво градче и отседнаха в мотел. Проститутките не закачаха нашия човек (има си хас - при наличието на жената и дъщерята - кой би помислил, че не са негови) а и младите момчета не смееха да закачат Рейчъл (абе знае ли човек - тоя тати-камионджия ще вземе да извади някой гаечен ключ номер 30 примерно...) Взеха една стая за Ерик и една за тях двете. Камионджията дълго не можеше да заспи - беше му ужасно самотно - така му липсваше Хедър, така искаше да я гали и целува нежно, да зарови пръсти в меката и кестенява коса, но..... няма как - трябваше да спазват приличие. Умората си каза думата и се пренесе в царството на сънищата. Чаровната ръчичка пак нежно го погали по бузата. Той тъжно въздъхна и каза "Ех, това е само сън, а как искам да е истина" "Истина е мили" нежният глас на Хедър бързо го разсъни - беше пак при него! Супер. Толкова се радваше, че пак дойде.
При следващата среща ще продължим
| |
| |
| 
|
|
