|
И така на вратата се почука и сърцето на Ерик така се разтупка, че щеше да изхвръкне. "Отключено е!" - проскърца гласът му, щото от вълнение гърлото му пресъхна и трябваше да се изкашля за да се оправи. "Не съм нервен, не съм нервен, спокоен съм" повтаряше си той старата изпитана техника на самовнушение, която както обикновено не върши работа. На вратата застана една толкова мила фигурка, чиито контури палаво се очертаваха на фона на осветлението в коридора. "А, Хедър заповядай мила - влез" с треперещ глас произнесе той - дар словото му беше изневерило този път. Шефката на "човешки ресурси" обаче за нищо на света нямаше да изостави индивид от тези ресурси в такова безпомощно състояние - както подобава прояви колегиална солидарност - седна на леглото и с майчинска милувка похали Ерик по бузата да го Утеши. Ох а какви сладки крачета отразяваха лунната светлина! Ерик стръвно стисна дланта й между бузата и рамото си. Дар словото му се завърна и вече с по-малко треперещ глас промълви: "Не мога да те пусна! Не мога и не искам! Остани!" Хедър също се вълнуваше но положи максимум усилия да издокара възможно най-кадифения глас: "Мили, ти си инженер - човек на логическото мислене - как може да си помислиш, че ще дойда за да си тръгна! Как мога да оставя любимото същество да страда самичко!" Телесната енергия на инженера се преразпредели така: 70 % за тупкането на сърцето и 30 % за малкия палавник, който предателски надигна чаршафа с който бе завит. Шефката не го остави да се срамува повече от 3 секунди и нежно положи глава в скута му. Нощницата и не беше нито много секси нито много прозрачна (е все пак нали трябваше да мине 10 метра по коридора докато стигне вратата му), но като полегна и други прелести решиха да се покажат. А луната работеше за неговата кауза - максимално осветяваше всичко. Ако преди можех да кажа, че целувката в коридора беше колегиална то сега хич няма и да се опитвам да заблуждавам моите приятели от клуб Любов - Хедър го дари с най-нежната, влажна и страстна целувка - ама хич не беше колегиална този път! Енергийният баланс вече беше 90 % на 10 % в полза на малкия шушунко под чаршафа. Мрежовият администратор се опита да го прикрие, но шефката взе малко по-друго управленческо решение: "Скъпи, остави това на мен - мисля, че по-добре знам какво е необходимо" Хедър се погрижи нощницата да не се мачка повече и я остави на облегалката на стола, след което много тактично и нежно се погрижи да скрие това от което Ерик се притесняваше в сладката си, нежна и влажна устичка. Беше разкошно, просто невероятно, двамата издадоха стон едновременно ама в такъв синхрон, все едно бяха репетирали 3 месеца. Ерик нежно я целуваше и облизваше по гърба - отгоре надолу и отдолу нагоре, като обръщаше специално внимание на малките вдлъбнатинки между ушните й миди и вратлето от което тя стенеше и спомена, че я пронизва ток, а от думите й и най-вече тона, с който бяха казани - енергийният баланс вече беше 100 на нула за палавника. Ерик няма самочувствие на голям майстор, но все пак редно е да споменем, че обръща особено внимание на предварителната игра и така нежно целуваше гърдите й, че когато близна зрънцата им - те вече бяха корави като камък. Никой и нищо не се чувстваше изоставено - бедрата й, коремчето и клиторчето също бяха уважени. Шефката съвсем забрави, че е шефка и вместо със заповеден тон, изстена с тон на просяк "Ох, скъпи, моля те, проникни в мен, искам те, желая те лудо!".
Това не беше просто секс - това беше сливане на двама души, които бяха създадени един за друг и си доставяха такова удоволствие, което нямаше равно на себе си. Така разкошно се чувстваше той в нея - просто тя беше изчислена и произведена за него, както и той за нея. Това беше най-страстната нощ и в неговия и в нейния живот. Милата Хедър, след 4 оргазъма (след всеки от които той дълго я притискаше в прегръдките си и стоновете й го пронизваха от ухото та през мозъка и оттам през цялото тяло, а и той я пронизваше цялата като и шепнеше "разкошна си мила, желая те и те обичам") тя се разплака от щастие. И така заспа, положила чаровната си кестенява главица на гърдите му. Ерик по принцип не може да заспи ако някой (по точно някоЯ де, човекът не е с обратни наклонности) се е допряла до него, щото много се върти насън и го е страх да не я притисне. Но това беше съвсем друг случай, това беше любов и нежност отвъд границите на разбираемото и допустимото. За първи път в живота си и той успя да заспи с чаровница, доверчиво гушнала се в обятията му. Трябваше да ги видите - като гълъбчета спинкат и няма начин човек да не се разплаче от умиление като ги види. Е, ако Джордж ги беше видял или пък Елизабет - едва ли точно такива чувства на умиление щяха да изпитат де ама.... Аз говоря за безпристрастни наблюдатели. А като заговорихме за Джордж - на сутринта в 8:30 (а трябваше да са станали в 8 и след закуска да продължат за Флорида, обаче след такава нощ....нали разбирате трябваше да посъберат сили) зъннн - звъни телефонът - Джордж звъни, щото не могат да се оправят нещо с мрежата в офиса. Така дойде краят на тази идилия, а двамата прелюбодейци - гузни и още как. Ама си струваше де - тази нощ беше най-хубавата в живота им. Ерик с разтреперан глас направи набързо едно тръбълшутване по телефона и Джордж под наставленията му успя да пусне мрежата. "Между другото Ерик да знаеш къде е Хедър? Звъня в нейната стая и не вдига." Ох, не е лесен животът братлета и сестрички - Ерик е добро момче и даже вярва в Господ Исус Христос, ама как да му каже истината - "ами Джордж тука е под чаршафа и ми прави свирка, щото бяхме заспали и съответно малкият юнак се е сгърчил" - не върви някакси. Ей голяма работа е тоя Ерик - винаги намира какво да каже в критични ситуации - така и сега - тъкмо когато и Хедър беше в ужас какво ли да измислят като обяснение що сутринта не си е в стаята - Ерик с най-убедителния възможен тон каза "Ами тя вчера нещо спомена, че сутринта ще ходи да бяга за здраве за да си подобри формата" Лъжата мина отлично - Хедър по принцип си е спортна натура и Джордж изобщо не се усъмни в думите на Ерик. Шефът се осведоми дали всички са живи и здрави и след като им пожела приятен път - затвори. Едно от множеството положителни качества на Хедър е, че не се шашка от критичните ситуации, а го обръща на смях, щото намира комичното в тях. Така стана и сега - само щом Ерик затвори телефона тя прихна да се смее.
На закуска имаше изобилие от вкусотии - шведска маса както си му е редът. Там беше и Рейчъл - щерката на Хедър. След като по пътя от Отава до Бостън Ерик й беше казал мнението си по въпроса за провисналите гащи и обиците в носа, на пъпа и н'ам още къде си - хлапето беше със съвсем обновен външен вид - обицата я нямаше, нямаше я умишлено скъсаната рокля и грозните черни военни обувки с висок ток и шарени чорапи като на Пипи - рошавата коса беше сменена с чаровна прическа - не дълга, не и много къса коса, много добре оформена, роклята беше бяла, чиста и не скъсана с дължина достигаща точно до средата между чатала и коленете, неотменната дъвка дето все я джвакаше като преживна крава беше аут, нямаше ги и гадните синджири дето по-рано висяха по нея, а и най-важното - неприятната отегчена и важна физиономия беше сменена с приятна чаровна усмивка която грееше като слънце. Едва сега беше видно колко много тя приличаше на майка си и съвсем не изглеждаше кльощарана а си имаше съвсем добре оформени крачета както и всички останали атрибути. Ерик си вика "А стига бе, това не може да бъде - промяна от земята до небето" Хедър и тя беше доста изненадана. За малко да забравят да сменят влюбените си погледи с бизнес такива. Ерик няма самочувствие на мъж особено харесван от жените а особено младите момичета, но има много развита фантазия и за няколко минути си представи, че тя се е променила заради него. Опа - Ерик мойто момче - дотук всичко много добре - айде сега моля те - не заглеждай и дъщерята де - малко ли е, че сгази лука с майката. Няма бе няма - Ерик мислено се плесна през ръцете искам да кажа през погледа и реши да не я заглежда повече. Само успя да забележи, че бикините й са оранжеви докато кръстосвайки си крачетата, сядаше на дивана и си хапваше компот от ананас. Е айде стига толкова за днес. А какво стана по пътя от Бостън до Окои (не знам как е това на български - градът се казва Ocoe - Florida) ще разберем при следващата ни среща. Така казваше едно време Педя Човек - лакът брада.
|
От всичко по малко и най-вече любов 3 част