|
На другата сутрин Хедър не закъсня, както Ерик очакваше - дойде съвсем навреме, обаче водеше със себе си и едно неуравновесено женско тинейджърче с увиснали на задника гащи и гнусна сребърна обица в носа (добре, че нямаше и на езика, че на Ерик му се повръща от такива) Хедър неловко чупеше ръце и вика Ерик имаш ли нещо против и дъщеря ми да дойде с нас - иска да види братовчедка си детето. Ерик - кво да каже - все пак по-добре е с компания отколкото сам, е няма да има чукане (има си хас - жената и дъщерята на шефа - не му е изпила кукувица акъла). "Само да не почнат да ми се глезят по пътя и да ми тровят нервичките" мислеше си той. Джордж беше заръчал да не се преуморява от каране - един ден по-късно ако пристигне - не е проблем. Трябваше да оставят няколко сандъка в Бостън и там останаха да спят на хотел. Щерката отиде при една приятелка дето учи тук. Така каза де. Вечерята беше ммммммммм - нещо невероятно вкусно, не му запомни името, ама после не си взе десерт, защото искаше да му остане вкуса в устата, пък и като се уригва - усещането беше също много вкусно. Ерик не си пада по авантюрите (донякъде и не му стиска де) ама тази вечер си каза "е какво пък толкоз лошо има да поканя Хедър на танц - то не значи непременно свалка!" Хедър много се трогна от поканата и прие на драго сърце. "Ерик, толкова отдавна никой не ме е канил на танц - много ти благодаря" шепнеше в ухото му, докато той беше насочил цялото си внимание в това да не я настъпи. Но все пак чу какво му казва. "мила Хедър това не е първия път когато забелязвам, че нивото на интелигентност в Северна Америка не е особено високо - иначе как да си обясним, че толкова години никой не е забелязал чара ти та да не те покани на танц". Хедър като че ли само това чакаше "О Ерик, толкова си сладък - такъв комплимент никой не беше ми правил" и плътно се притисна до него. Ерик пренасочи цялото си внимание от ненастъпването към това да не получи ерекция. При което разбира се я настъпи и се сконфузи, но поне чене никога не му е липсвало и каза "О извинявай много се развълнувах". "О, моля те не се извинявай - толкова си сладък и естествен". При това усилията му да не получи ерекция се провалиха, но все пак я подтисна колкото може, та може би тя не усети. Обаче тя съвсем му провали усилията, защото той си премести ръцета и те попаднаха на нежната й кожа (рокля с гол гръб да му се не види!) Ерик веднага си дръпна ръцете на облечено място, но Хедър просто беше отвратителна тази вечер: "Защо се отдръпна - неприятна ли съм ти?" "Не напротив - прекалено си ми приятна и затова" "Е тогава какъв е проблемът?" - ама с такова невинно и наивно детско изражение на лицето го каза, че тинейджърчето с гадната обица в носа ряпа да яде - никога нямаше да може да издокара такъв поглед.
"Ами - хъката мъката таковата накрая Ерик събра кураж и каза - е виж сега аз все пак не съм от камък, макар и някои мои части да произвеждат впечатлението, че съм". Хедър не можеше да се задържи на краката си от смях при тези думи, а и беше обърнала 2-3 чашки шампанско вече, та на Ерик се падна удоволствието да я подкрепя докато се добере до масата. Като и мина смехалото реши да бъде добра и да не тормози повече Ерик с привлекателните си форми и ухание и предложи за успокоение на страстите (и за изтрезняване предполагам) да се поразходят навън на прохладния въздух.
Тази разходка остана незабравимо преживяваме и за двамата. Оказа се, че толкова общи интереси имат, толкова еднакво мислят - беше вълшебно. Ерик му беше много хубаво с нея и си умираше от яд, че утре пак ги чака дълъг път и ще трябва да поспи, а така не му се прибираше....
Е както и да е взеха компромисно решение - не се прибраха в 3 часа, а в полунощ. В коридора стигнаха първо неговата стая, а нейната беше 3 врати по-нататък. Преди да си влезе в стаята Ерик събра всичката си смелост да каже "Хедър - благодаря ти за прекрасната вечер - позволи ми една чисто колегиална бизнес-целувка" Шефката на "човешки ресурси" нежно произнесе - разбира се скъпи - нали ние от мениджмънта сме за това - да се погрижим за персонала си - и го дари с много нежна и влажна и подозрително не съвсем чисто колегиална дълга целувка.
Оф, после то кво да ви кажа - както не е трудно да се досетите - Сънчо хич никакъв не благоволи да дойде при Ерик - мамка му - остави го още 30 минути да се върти в креватчето като риба на сухо. Е - най-накрая дойде де - почука на вратата, но ...... А! Не беше Сънчо, а Хедър.
А какво стана по-нататък - ще разберете при следващата ни среща.
Не бе - не че съм гаден, ама ми се доспа (ей, чак сега дойде Сънчо) - утре ще продължа
|
От всичко по малко и най-вече любов 2 част
