|
Този летен следобед Ерик се чувстваше капнал от умора. Дали заради жегата, дали защото беше петък, дали защото тъкмо се успокоиха нещата след като започна новата работа - ами сигурно от всичко по малко. Та едва се влачеше, но му беше приятно, защото всичко вървеше добре - посвикна вече с новата работа, колегите се оказаха много готини купонджии и се уважаваха и си помагаха, шефът си е шеф - няма свестен шеф, но поне разбираше естеството на работата и не изискваше невъзможни работи от подчинените си. Ерик още преди 2 часа беше приключил с инсталирането на компютъра за новия началник на личен състав (човешки ресурси му викат) и си представяше как в 16:00 часа ще си тръгне към дома. Новият трябваше да започне от понеделник. Ерик в това отношение беше железен - всичко работеше безупречно, нямаше да има никакви неприятни изненади. Шефът от време на време се правеше на народен човек и още в 15:00 каза на Ерик бащински - тръгвай си мойто момче - добра работа свърши, готови сме за понеделник, уморен си - иди да си почиваш. До 16:00 няма какво толкова да се срине мрежата, че да не можем без теб (Ерик е мрежовият администратор) В понеделник ще се видим.
Събота и неделя минаха както обикновено безлично, нищо особено не се случи, Елизабет - жената на Ерик както обикновено си мрънкаше за стандартните неща - защо си е хвърлил чорапите на една страна пък ризата на друга, защо не слага малката щерка в леглото преди 9 часа - ей такива работи. Тя иначе никак не е лоша жена, напротив много е добра, но така си мрънка профилактично.
Цялата история всъщност започна в понеделник сутринта. Колегите любопитно надничаха да видят новия началник на личен състав. Бяха дочули слух, че е някакъв темерут от Нюфаундленд. За пояснение да кажа, че нуфитата (така казват на жителите на тази провинция) се славят като много тъпи същества - има вицове за тях, както в БГ за милиционери и блондинки.
Оказа се обаче, че началникът е от женски пол - към 40-те, добре сложена, с много изискан тъмносин бизнес костюм - бяла блуза с дантелена яка, сако и пола малко над коленете, удобни и все пак стилни обувки с ниски токчета и добродушен, но не лигав поглед. А и изобщо не е темерутка - усмихнато поздравява всички. "Олеле, тази като я гледам - нищо не разбира от компютри, ще ме вика на всеки 30 минути да ме пита как работи тази или онази програма" си каза Ерик наум. Оказа се, че греши - Хедър (така се казва тя) доста добре ги разбираше програмите и не се налагаше да го вика често. "Уф, слава Богу" облегчено въздъхна той. Така всичко вървеше добре докато един ден трябваше да инсталира нов телефонен пост в кабинета на шефа. Между другото Ерик е кадърно момче и шефът веднага го забеляза. Допадат си по характер. Та влиза Ерик в кабинета и гледа - шефът закопчава герданчето на Хедър отзад. Е - не е като да ги завари на калъп де, ама все пак - конфузна ситуация. Ерик обаче хич не е от паникливите - "Сори мистър Хигинс, Хедър - ще дойда по-късно, няма проблем - от моята уста нищо няма да излезе". Но тъкмо преди да излезе - шефът и Хедър се разсмяха с глас и шефът му вика - "Ерик чакай - това е жена ми. Не искам да се знае, щото знаеш как гледат големите началници на това - конфликт на интереси. Е - за това ще съм ти благодарен ако си траеш. Но исках да знаеш, че не е това което си помисли първоначално." С тази малка тайна Ерик и мистър Хигинс си станаха още по-близки. (Е и със Хедър де) Всъщност името му е Джордж, но Ерик някак си не можеше да се отпусне да го нарича по малко име все още. Началник е все пак...
Е както и да е, Хедър си отиде в нейния офис, Ерик включи новия телефон и докато го програмираше дочу какво говори шефът по телефона с партньора си от Флорида. (да поясня, че действието се развива в Канада)
Оня от Флорида спешно искаше някаква доставка, но Хигинс нямаше в момента шофьор на разположение. А иначе камионът готов - натоварен. Ерик едно време докато беше безработен изкара книжка за ТИР и много му беше мерак да кара едно такова чудовище с 18 гуми, но разбира се не беше толкова глупав да си зареже хубавата работа тук за да стане шофьор. Но сега се задаваше възможност да си почеше крастата 2000 - 3000 км до Флорида.
- Джордж, (осмели се да го нарече по малко име Ерик), аз имам книжка клас 1 - мога да закарам камиона. Джордж не очакваше такова предложение, но му дойде съвсем навреме като спасение и след минута разсъждение как ще се оправят с мрежата за 1 седмица без Ерик - съгласи се (къде ще ходи!) Разбраха се на другата сутрин рано Ерик да тръгне с камиона за Маями. По едно време следобеда Хедър тича при Джордж и вика Джордж, що не ми каза, че Ерик ще ходи в Маями - ми аз искам да се възползвам и да видя сестра ми и децата. Джордж вика ми хубаво - иди със Ерик щом искаш. Тъкмо да не заспива по магистралите. Ерик беше много изненадан, защото съгласете се - не се случва всеки ден нова колежка (при това шефка) да поиска да тръгне с теб от Отава до Маями. Но разбира се приятно изненадан - колежката изглежда доста добре. Ама да не си помислите нещо - Ерик си има желязно правило - там където си вадиш хляба - не си вади оная работа. Но просто той би се радвал дори и на това, че 2 хубави крачета ще седят до него - пак е много по-добре от нищо. А и Хедър изобщо не е такава да се впусне в авантюра с колега. Така, че се очертаваше едно приятно пътешествие с малко досадни задължения по пътя - да спират на теглилки за камиони и да попълват декларации на границата.
Край на първа част
Продължението следва
О, да не пропусна да кажа - това не е преписано от онези сладникавите романчета дето хората четат в автобуса, а са неща - реално случили се на моята скромна личност спомената по - горе като Ерик
|
От всичко по малко, но най-вече любов!
