Разбирам те напълно, защото и аз непрекъснато се тревожа за децата си. Моите са по- малки, но ми е ясно че на колкото и да станат за мене са си деца. Аз имам друг проблем с компютрите- големият ми син е като обсебен- с часове стои пред компютъра- според мен това го откъсва от реалния живот- той си живее в някакъв свят с измислени герои и хора.Не желае да прочете една книга- освен такива за описаните чудовища в компютърните игри. Мисля, че трябва просто да запазиш връзката с детето си- останалото е явно въпрос на време- трябва да сме търпеливи, да даваме любов и сигурност. Най- важно е детето да продължава да ни вярва, да бъдем морална опора. Това е висшето призвание на майката- да можеш да и се довериш, да споделиш, да те разбере и да ти прости.Ако грубо се намесиш в живота му можеш да го нараниш повече отколкото всеки друг. Мисля че всичко ще си дойде на мястото... кураж мила и много много любов. Нали знаеш какво казват да не ти се случи това ,което си мисли майката. Като е малко го предпазваш от едно, после от друго. Но в един момент трябва да им дадем възможност да станат самостоятелни хора/ въпреки страшните картини които рисува чувствителното ни въображение/. Не мога да ти кажа когато детето ми се забави след среща със съученици как сърцето ми спира, колко пъти залисани синовете ми не чуват телефоните си, докато обезумея от ужас... Може само да молим господ да бди над децата ни, а ние сме за да ги обичаме безкрайно, но да ги оставим и да порастнат.