.....моята голяма "интернет любов" не е толкова драматична, както вече описаните.......но за мен си беше голямо изживяване:-)

През пролетта на 2001 се запознах с един много популярен спортен БГ журналист. Той ме откри в ICQ-то:-) И като се започна едно чатене........направо край нямаше. Имах чувството по едно време , че знам за този човек всичко-кога и къде е командировка;къде има публикувани материали; дали е болно кучето му; кога са му разбили колата.........изобщо всичко:-) Толкова се бях вманиачила, че когато беше командировка, т.е не беше в ICQ-то , направо се побърквах...

С този журналист така и никога не се видяхме, продължамае от време на време да си чатим, но все още имам усещането, че го позанвам от 100 години, буквално нямаме тайни един от друг...или поне нямахме:-) Най-странното е, че той ме ревнуваше, питаше ме постоянно с кого излизам, кого харесвам и т.н
Аз пък все още нося една негова снимка(изрязана от един вестник!!!) при личните си документи.......дори не знам защо го правя, просто така се чувствам по-добре, макар че това сигурно е лудост:-) В същото време, обаче, някакси и двамата нямаме кураж да се видим на живо.....а и двамата сме излизали с доста хора, които сме срещнали в нета...т.е аз не се страхувам, че той може да е престъпник.....но все пак искам да си остане само "виртулаен приятел":-) .......и в момента го виждам , че е он-лайн и...пак ще си полафим ...за нещата от живота:-)

Chance never gives, it only lends.

Редактирано от desi23 на 26.07.05 21:52.